Проблемите с червата водят до невродегенеративни заболявания

Изглежда причината трябва по-щателно да се търси не в мозъка, а в стомаха

Изглежда причината трябва по-щателно да се търси не в мозъка, а в стомаха

Учените не знаят точно на какво се дължи болестта на Паркинсон.

Две независими изследвания показват връзка на невродегенеративното заболяване със състоянието на червата и с апендикса.

Знае се, че то настъпва заради смърт на допаминергични неврони, вследствие на което се нарушават моторни и психични функции. Получават се тремор, скованост, затруднения с движенията, липса на координация и равновесие. Логично е причината за болестта да се крие точно в мозъка, но науката може би десетилетия е била на напълно погрешен път.

„За първи път установихме биологическа връзка между чревните бактерии и болестта на Паркинсон“, заявява Саркис Мазманиан, ръководител на изследователски екип от Калифорнийския технологичен институт.

Това може да обясни смятани досега за странни съвпадения при болните от Паркинсон – например, че почти всички са започнали да страдат от запек и други нарушения в храносмилането около десетилетие, преди да се появят другите симптоми.

Предполага се, че е възможно заболяването да тръгва от стомаха и да стига до мозъка през блуждаещия нерв, който минава през цялото тяло.

Друго много мащабно проучва откри, че отстраняването на апендикса намалява риска от Паркинсон. Анализ на данните за 1,7 млн. души показва, че хората, на които този орган е бил отстранен, са 25% по-малко предразположени към заболяването.

Израстъкът на сляпото черво е богат на протеина алфа-синуклеин, който образува и плаки в мозъците на болните от Паркинсон. Анормални количества г от него се натрупват в гастроинтестиналния тракт вследствие на имунна реакция към токсини и бактерия. Апендиксът пък изпълнява ролята на убежище за чревната микрофлора. Затова учените решават да проверят дали статистически се установява някаква връзка,

„Въпреки че апендиксът има репутацията на сравнително безполезен орган, той е ключов за имунната система, като регулира натрупването на бактерии в червата, а сега, както показват нашите данни, има пряка връзка и с болестта на Паркинсон ”, коментира д-р Вивиън Лабри от изследователския институт „Ван Андел“ в Мичигън, САЩ.

Според анализираните данни апендектомията забавя появата на Паркинсон с около 3 и половина години. Начинът за предпазване от Паркинсон обаче не са повсеместни операции на апендикса. „Би било много по-разумно да контролираме или да намаляваме прекомерното образуване на алфа-синуклеин“, смята д-р Лабри.

Изследванията как точно да стане това продължават.

Засега болестта на Паркинсон не се лекува. Тя прогресира бавно, не е смъртоносна, но изключително влошава живота на страдащите от нея заради треперенето на крайниците и тялото.