31

ян.

Прекалените похвали възпитават мързеливи деца

Много родители вярват, че похвалите дават самочувствие на децата и ги подтикват да постигат повече

Психолозите обаче казват, че това зависи от формулировката на похвалата.

Синът или дъщеря ви показва рисунка – човек с несъразмерно дълги кракa, без торс, но с пищна коса. Това сте вие. В ъгъла се е разляло Жълто петно. Това е слънце.

Какво да кажете на детето, което нетърпеливо очаква реакцията ви? „Забележително! Толкова красива картина никога не съм виждала!“ То сияе от щастие.

Според психолозите въпреки това не сте намерили точните думи. Защото сте преувеличили, а е вредно. Не бива вместо „добре“ да казвате „идеално“. Родителите често допускат тази грешка, защото искат да дадат на децата си повече самоувереност. Но преувеличението може да произведе обратния ефект.

Неискрената похвала разваля всичко

Не само защото синът или дъщеря ви може да забележи вашето хитруване. Има по-сериозен проблем – децата, на които възрастните прекалено се възхищават, после се стремят да избягват трудностите.

Изследванията показват, че момичетата и момчетата, които често чуват, че са нарисували „невероятно красива картина“, рядко се захващат с по-сложни задачи от своите връстници, които са хвалени просто за „красива картина“, твърдят психолозите. Причината е, че прекадената похвала вди-
га високо летвата и детето започва да се бои, че няма да отговори на очакванията на възрастните.

Д-р Еди Брумелман, психолог по личностно развитие в Станфордския университет, съветва първо да помислите какво точно искате да кажете и да внимавате какви качества поощрявате със своята похвала.

С резултати от експеримент професорът по психология в същия университет Каръл Дуек дава пример до какво води възхищение от
способностите на детето – например колко е умно, и похвала за положеното усилие – например „ти много добре се постара“.

Тя провела опит, при който деца били хвалени или за свършена работа, или за ум. Оказало се, че „умните“ след това се стараели да не рискуват, избирали задачи, които знаели как да изпълнят, а в случай на неуспех се разстройвали много повече.

Проф. Дуек препоръчва за похвала родителите да обръщат внимание на
действията, които детето извършва, за да постигне целта: „Браво, ти успя да се съсредоточиш“. Ако нещо не върви добре, забележките трябва да са конструктивни, за да успее да разбере детето как да реши проблема.

Формулировката на похвалите много зависи и от възрастта

Психологът Дженифър Хендерлонг Корпус давала на деца на възраст 9-11 години задачи, а после ги хвалела по различен начин. Едни – за черта на характера им. Други – за постигнатите резултати. Трети – за подхода към изпълнението. Някои въобще не хвалела.

След това им давала задачи, с които те не можели да се справят, и наблюдавала реакциите им. Децата, които преди били похвалени за черта на характера, тежко преживявали неуспеха и губели мотивация. Хвалените за постигнатите резултати или за подхода при изпълнението не се давали толкова лесно.

А трябва ли да се казва на децата, че са се справили по-добре от другите?

Корпус направила и такъв експеримент с 9-10-годишни. След изпълнението на задачи на някои казвала: „Прекрасна работа! Ти се справи по-добре от връстниците си“ или „Това е една от най-добрите работи сред децата на твоята възраст!“ Други поздравявала: „Отлична работа! Ти вече се научи да решаваш такива задачи!“

След това възложила да рисуват, но не коментирала и децата не знаели дали са се справили добре. В третия кръг им предложила да изберат между сложна и лесна задача.

Похвалата, която сравнява с другите, е по-лоша от отсъствието на похвала, коментира Корпус. Тя понижава мотивацията и кара детето да си избира по-лесни задачи, вероятно от страх да не загуби водещата си позиция. Съобщението, че се е справило със задачата по-добре от другите, го кара да мисли, че главното е да победиш, а не да получиш удовлетворение от изпълнението на задачата.

Похвалата за старанието и за подхода към изпълнението на задачата значително повишава мотивацията, а ако хвалите детето за постигнатия резултат, е важно да не прекалявате, обобщава психоложката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related

Posts