Парадоксът на Времето: Как мозъкът възприема хода на времето?

Нео – героят от филма „Матрицата” може да забавя хода на времето. В реалността хората, преживели страшни събития, също споделят за подобно забавяне в момент на произшествие

Възможно ли е да преживяваме събитията като на каданс?

Не, твърдят изследователи от медицинския колеж „Бейлър” в Хюстън, които изучават възприятието на хората за време при свободно падане от 30-метрова височина върху разположена под тях мрежа. Макар че участниците в експеримента споделят, че падането им продължава с 1/3 по-дълго, отколкото при другите участници, те не преживяват повече събития. Продължителността на полета е само трик на паметта, а не реално забавяне на времето.

„Хората често разказват, че времето сякаш забавя своя ход по време на автомобилна авария – казва д-р Дейвид Игълман, доцент по неврология, психиатрия в медицинския колеж „Бейлър”. – Как мозъкът възприема хода на времето?”

Игълман и студентите му Чес Стетсън и Матю Фиеста решават да направят експеримент със свободно падане, където доброволци скачат от 50-метрова кула и се приземяват върху спасителна мрежа. Скоростта по време на трисекундното падане достига до 110 км/час.

„Това е най-страшното, което съм изпитвал някога – казва Игълман. – Но е отличен начин да позволиш на хората да усетят, че процесът отнема много повече време, отколкото в действителност.”

Експериментът се състои от две части. В първата участниците с помощта на секундомер възпроизвеждат колко време е отнело падането на другите участници и колко – тяхното спобствено. Повечето оценяват продължителността на падането си с 36% повече от тази на другите.

Въпреки това, за да се определи означава ли такава разлика във времето, че хората са преживели повече събития, Игълман и студентите му разработват персептивен хронометър, който се закрепва на китката на доброволеца. На екрана, наподобяващ екран на часовник, се показват цифри. Учените увеличават скоростта на появяване на числата, докато участникът едва може да ги различи.

Според теорията им, ако възприятието за време действително се забавя, числата ще се появяват с такава скорост, че участникът да може да ги различи по време на падането

В хода на експеримента учените установяват, че по време на падане участниците лесно четат числата, появяващи се с нормална скорост, и не могат да ги различат изобщо, когато те присветват много бързо.

„Установихме, че хората не са като Нео от „Матрицата“, който се отмества от куршума, забавяйки времето. Парадоксът се състои в това, че на участниците в експеримента им се струва, че падането им е отнело много време. Обяснението би могло да е следното: чувството за време и паметта са взамиосвързани. Доброволците само си мислят, че падането е продължило по-дълго”, казва Игълман.

По време на страховитото падане областта от мозъка, наричана амигдала, започва да работи по-активно, създавайки втори слой спомени, които възникват наред с тези, за които отговарят другите части на мозъка.

„В този случай страшното събитие се асоциира с по-наситени и силни спомени. И кол-кото по-добре помните произшествието, толкова по-дълго според вас е продължило то”, обяснява Игълман.

Учените стигат до извода, че възприемането на времето не е единственото явление, което се забавя или ускорява. „Мозъкът не работи като видеокамера“, обобщава Игълман. Този извод е потвърден и в лаборатория. Експериментът се състои в изкривяване на възприятието за време. Например, когато показват на екрана три пъти обувки, след това цвете и след това отново обувки, доброволците твърдят, че цветето е останало на екрана по-дълго, макар че в действителност то е било там точно толкова, колкото и обувките. Така Игълман доказва, че възприятието за време се изкривява, а всички останали времеви аспекти не се променят.

Заключението на двамата изследователи е: може да ни се струва, че времето се е влачило необичайно дълго, но това не означава, че количеството изживяно време действително се увеличава.

Това е свързано и с факта, че когато пораствате, ви се струва, че времето ускорява своя ход. В детството за всяко събитие у вас се отлагат ярки спомени, а с възрастта спомените стават по-малко, тъй като вече сте преживели много и много знаете. Когато детето в края на ваканцията си припомни изминалото лято, му се струва, че то е продължило цяла вечност. За възрастните обаче летните дни изминават като миг.