Паметта: чудото на мозъка, което все още остава неразгадано

Ако трябва да си спомните нещо, нарисувайте го

Изследвания показват, че рисуването е „новата уловка на джедаите“. Канадски изследователи, борещи се с болестта на Алцхаймер, събират 48 доброволци, за да изследват как рисунката обостря спомените у млади хора. Половината от групата са около 20-годишни, останалите – на около 80.

Дават им думи и избор: или да запишат всяка дума, или да нахвърлят списък с атрибутите на думата, или да нарисуват изображение, свързано с нея. След кратка почивка им предлагат да си спомнят колкото може повече думи. Най-много думи запомнят тези, които са рисували.

За паметта рисуването може да се окаже по-важно от преписването или изучаването на текста. Според изследователите ефективността на техниката е свързана със способността на мозъка да си спомня една и съща информация от различни гледни точки – визуално, словесно, пространствено, по смисъл, физически.

МАТЕМАТИКАТА УВРЕЖДА МОЗЪКА

Това чувство е познато на мнозина: гледате уравнението и ви се струва, че мозъкът ви изключва. Хора, които изпитват затруднения при операции с цифри, често се смятат за неспособни. Ако не изпълнявате изчисленията бързо и точно, рискувате да бъдете обявени за математически идиот.

Но истината е обнадеждаваща: повечето хора всъщност добре се справят с математиката, в това число и тези, които се обливат в студена пот по време на изпити (и в резултат се провалят на тях).

Къде е проблемът? В страха. Страхът е първично чувство, което блокира паметта, за да си мислите само за това, че приближаващият се пещерен лъв е опасен за живота. Страхът иска от вас просто да се покатерите на най-близкото дърво. Той не вижда разликата между отдавна изчезналите хищници и математическите задачи. Когато човек изпадне в паника по време на урока по алгебра, страхът изключва паметта му, което прави изчисленията невъзможни.

АНТИПАМЕТ

Хранилището на спомените е обвито в тайна. Ако цялата информация оставаше в своя първоначален вид, хората не биха могли да си спомнят последните събития – например къде са паркирали автомобила си.

Изследване, проведено през 2016 година, показва наличието на т.нар. антизапомняне. Този процес помага на мозъка без проблеми да се запасява със свежи спомени. Всичко се свежда до баланса между два типа мозъчни клетки – неврони, които силно се възбуждат, и неврони, които ги успокояват.

По време на зараждането на спомените възбуждащите се клетки установяват електрически връзки помежду си. Но те не могат да работят на празни обороти. Изследователите смятат, че такива свръхактивни неврони могат да доведат до възникването на епилепсия, шизофрения и аутизъм.

За да се възстанови балансът, съществуват успокояващи неврони, които стартират процеса антизапомняне. Тези неврони също установяват съединения, но по модел, точно противоположен на изходния.

Тестовете показват наличието на този уравновесяващ механизъм у доброволци. Чрез потискането успокояващите неврони връщат „забравените“ спомени. Те не са изтрити, а само се намират в „спящ“ режим, за да не пречат на другите.