Осъзнатите сънища – мит или реалност?

Тази версия въплъщава страховете и позорните му пориви

„Наричам го Тъмния Джаред – смее се той. – Това е моят тъмен и зъл клонинг. Когато се появява Тъмния Джаред, аз въплъщавам Светлия Джаред и правя подбор на положителните и отрицателните страни на собствената си личност.“ Тази способност на Джаред е неизменна част от друг важен клиничен процес – на скръбта. „Ако сънуваме починал любим човек, това ни позволява да запазим връзката с него и да си кажем, че той е там, където трябва да бъде“, отбелязва Джонсън.

Темата за осъзнатите сънища е вездесъща. Увлечението към тази смесица от сън и действителност споделят и такива изтъкнати умове като Волфганг Паули – австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 г., известен главно със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, както и Алберт Айнщайн. Айнщайн споделя, че като тийнейджър е сънувал сън, който запомня завинаги: „Карах с приятели ски през нощта. Започнах да се спускам по хълма и ските се движеха все по-бързо – толкова бързо, че усещах, че доближавам скоростта на светлината. Вдигнах глава и видях звездите. Те отразяваха невиждани по-рано цветове. Обхвана ме страх. Разбрах, че по някакъв начин виждам смисъла на живота си“. Преживяването става извор на вдъхновение за неговата теория за относителността. „Цялата ми научна кариера може да се сведе до размисли върху този сън“, признава той в последните години от живота си.

Често казват, че сънищата нямат отношение към действителността, но опитът на Айнщайн говори за обратното. Сънят му представлява дълбока и устойчива действителност. С тази гледна точка са съгласни мнозина, които са пътешествали все по-далече в света на мечтите. За тях границата между бодърстването и съня губи смисъл.

Томас Пейсъл си спомня пътя към осъзнатите сънища, който го води до будизма: „Бодърстването насън е като панаир. Когато започнеш да се осъзнаваш, искаш да се повозиш на всички въртележки и да посетиш всички атракциони. Но ако си бил в парка хиляда пъти, интересът към тях намалява. В края на краищата възниква въпросът кой е построил този парк и защо“. Отговора той открива в сънищата си. „Пред очите ми се беше разстлал цял град: хора и сгради до самия хоризонт. Тогава си казах: аз съм в съня, но и сънят е в мен“.

Всичко това силно напомня свещените будистки текстове: „Всичко е Бог. Бог се крие във формата на облака, дървото, в теб и мен“. Едната действителност става отражение на другата. Ние оценяваме разстоянията в зависимост от това доколко ги разбираме. Колкото повече, толкова по-малка е дистанцията и толкова по-реални са сънищата.