Общуването с детето е изкуство

Възпитанието е най-голямата родителска отговорност и най-трудната родителска работа. А общуването с детето е цяло изкуство

Затова никога не се предавайте, като изречете: “ Нямам повече желание да говоря с теб“. Така можете да покажете на възрастен събеседник, че е минал границата. Но детето ще приеме съвсем буквално, че го изоставяте, и ще се почувства крайно нещастно. Надали това е целта ви.

Общуването с детето можете да прекъснете в момент на изнервяне, за да настъпи спокойствие и да си дадете шанс по-добре да се разберете. Затова може да кажете „Нямам повече желание да говоря с теб сега. Ще продължим след малко“.

После непременно се върнете към ситуацията и я обсъдете. В ранна възраст няма кой друг да свърши тази работа освен вие. Едва през пубертета може да викате на помощ роднини и приятели, които са авторитет за тийна. Понякога техните думи се възприемат по-лесно отколкото изреченото от родителите, защото поривът да се демонстрира независимост в онази възраст е извънредно силен.

“Ще кажа на баща ти/на майка ти“ също не е вариант, освен ако не сте баба или дядо. Защото означава, че вие лично не се справяте с родителската си роля. Задължително е двамата родители да са на едно мнение за възпитанието и да имат еднакъв подход в него. Но всеки трябва да е в състояние да го провежда, без да използва като плашило другия.

Малкото дете трябва да разбира какво искате от него и да ви има доверие, за да го изпълнява. Това е единственият начин. Заповеди, забрани, заплахи могат да действат известно време заради страх. Но те не се превръщат в осъзнато поведение, а рушат самоувереността на детето. Рушат и вярата му, че родителите го обичат.