Не бъркайте влюбването с любов

„Любовта не е когато се гледате един друг, а когато гледате в една посока.“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

Няма как да не се съгласим с великият разказвач Екзюпери. Много недоразумения в човешките отношения, разочарования и разбити сърца се дължат на това, че често се бъркат любовта и влюбеността. А това съвсем не е едно и също. Влюбеност е това, което древните гърци наричат ерос – любовта е сексуална и изключително страстна, когато хормоните нахлуват с юношеска сила. След известно време те „изветряват“ и сякаш любовта не я е имало.

От друга страна, да си влюбен е нещо полезно, макар че заради това състояние понасяме много страдания (особено когато е несподелено). Те обаче са полезни за закаляване на нашата душа. Главното е да разбираме и да си правим изводите за сърдечните си неуспехи. Защото проблемът за нашите любовни неуредици често е у нас самите. И е мъдър онзи, който не обвинява другите (както понякога се правят изводи от рода на „всички мъже са прасета“ или „всички жени са кучки“), а надникне у себе си и потърси причината.

Влюбването може да подтикне човека към развитие, към работа над самия себе си, към самопознание. Неслучайно то се смята за първото стъпало към истинската любов (но само първото). А любовта е велик дар и огромно щастие.

Как обаче да различим влюбването от любовта?

И така…

Любовта не идва отведнъж, тя нараства постепенно. Като малко пиленце, което отначало се топли под крилото на майка си в яйцето. Така и любовта се сгрява и „ферментира“ (като хубавото вино) на основата на дружбата, симпатията, взаимоуважението и разбирането. А след това като по чудо малкото пиленце се излюпва и се ражда любовта. Влюбеността може да се появи мигновено, дори от пръв поглед. Хормоните кипват и вярваш, че си открил своя идеал. Но както бързо пламва, така и бързо може да изчезне…

Също както пиленцето, току-що излюпило се от яйцето, опознава света и расте, става все по-голямо и по-силно, така и любовта расте и укрепва, когато узнаваме (и разбираме) качествата на човека, когото обичаме.

При влюбването е обратното – първо виждаме пред себе си истински идеал на красота и съвършенство. Но с опознаването на любимия човек се оказва, че не е така идеален. Например хърка нощем и си разхвърля чорапите из цялата къща. Влюбеността се изпарява, следват скандали, взаимни претенции, изясняване на отношенията и т. н. При влюбването от самото начало всъщност се влюбваме не в човека, а в идеал (фактически в самите себе си) и проектираме този идеал върху другия. А той може би съвсем не е такъв, какъвто сме си го представяли.

При любовта партньорите напълно и във всичко си вярват

Чувстват се уверени и защитени, защото знаят, че се обичат. Любовта може да преодолее, изтърпи, разбере и прости. При влюбеността не съществуват увереност и доверие, затова често се появява ревност. А ревността няма нищо общо с любовта. И ако тя (ревността) присъства в любовните отношения, не може да има никаква любов, а само влюбеност.

Огънят на любовта гори винаги и нищо не може да го угаси. Огънят на влюбването, макар да е ярък и буен (а често и изпепеляващ), угасва и при най-лекия повей на вятъра. Освен това пламъкът на любовта е мек и топъл, той сгрява душата, а този на влюбеността може да я изгори…

Когато хората наистина се обичат един друг, половото влечение и физическият контакт заемат само малка (но важна) част от техните взаимоотношения. При влюбването сексуалните отношения са едва ли не най-важните.

Любовта умее да чака, за никъде не бърза, но и не се бави

Докато влюбеността е много нетърпелива, иска всичко, незабавно и по много…

Любовта винаги се съсредоточава върху любимия човек, грижи се преди всичко за него. Влюбването – обратното – се интересува преди всичко от себе си и от собствените интереси. При любовта няма никакви примеси на егоизъм, а при влюбеността те преобладават. Често влюбеност се наблюдава, когато в своя егоизъм пускаме някой друг…

В заключение можем да приведем примера с притча от Антъни де Мело

Влюбен юноша пристига в дома на своята възлюбена и чука на вратата.

-Кой е? – пита девойката.

-Аз съм, твоят любим – отговаря юношата.

-Махай се, ти не си моят любим – казва момичето и прогонва младежа.

Бедният юноша отначало страда, след това започва да пътешества по света, да търси мъдростта с надеждата да разбере великата тайна на любовта. И ето че след години той отново се озовава пред дома на същата девойка, която продължава все така да обича, и чука на вратата й.

-Кой е? – пита тя.

-Ти – казва юношата.

И вратата се отваря…

Обичайте се, влюбвайте се, бъдете обичани и помнете, че влюбеността също може (и трябва) да прераства в любов (както при юношата от притчата). Но за това са необходими усилия.

Духовете разказват, че темата за любовта е най-важна във всички световни религии

Именно тя е онова свързващо звено, обединяващо религиите в света. Главният халял (предписание) в исляма е да обичаш. Дхарма (дългът) в будизма/индуизма е да обичаш. Главната заповед в юдаизма и християнството е да обичаш Да обичаш винаги…

Източник: woman.ru