Митове, теории и истини за земните недра

Митовете и религиите на народите в различна степен са свързани с подземния свят и неговите обитатели

В миналото този свят е бил за човека еднозначно недосегаем. Но с развитието на техниката и различните науки мисълта за пътешествия в недрата на Земята вече не изглежда толкова фантастична.

Съвременният компютърен свят със стремително развиващите се технологии предоставя на изследователите средства, недостъпни за учените от миналото.

Ако разгледаме историята на този въпрос, то интересът към него за първи път възниква в средите на фантастите.

През 1864 г. Жул Верн пише произведението си „Пътешествие до центъра на Земята“. В основата му е залегнала теорията за кухата Земя. Главните герои на романа -професор Лиденброк и племенникът му Аксел, извършват невероятно пътешествие в земните недра през кратера на вулкан. Движейки се през тайнствени пещери, пътешествениците достигат подземно море, което преплуват със сал. А след това се връщат на повърхността през пещера.

По онова време теорията за кухата Земя се възприема напълно естествено. Доста по-късно в средите на учените връх взема теория, според която нашата планета е плътна, без каквито и да било кухини. Предполага се, че в центъра е разположено твърдо (или течно) ядро, което има температура няколко хиляди градуса и се намира под огромно налягане. Според специалистите след него подземното пространство е запълнено от мантия – вещество в полуразтопено състояние. Отгоре е разположена застиналата земна кора. В една или друга форма тази представа за Земята се запазва в официалната наука до днес.

Но най-новите изследвания, проведени с помощта на свръхдълбоки сондажи, показват, че съвременните представи за подземния свят нямат нищо общо с действителността. Редица учени отново се връщат към теорията за кухата Земя. Най-авангардните компютърни технологии позволяват да се моделират редица процеси, извършващи се в подземния свят.

Но отговор на горещите въпроси може да се получи единствено чрез непосредствено изследване.

Разбира се, най-добрият вариант е с помощта на пилотиран от специалисти апарат. Идеята за тази хипотетична „подземница” възниква през първата половина на XX в. През 1937 г. Григорий Адамов издава романа „Победители на недрата“, чиито герои с помощта на ракетоподобен подземен апарат се отправят да изследват земните недра. Той е снабден със сондиращи устройства, способни да пробият всяка скала, и е приспособен да развива скорост под земята до 10 км/ч.

На темата са посветени множество произведения. Но възможно ли е да бъде създадено нещо подобно в реалността? Има сериозни основания да се смята, че се извършват такива изследвания. Явно, инженерната мисъл е способна да ни удиви дори и днес…