Митовете за женската перфектност са просто… митове

През първите 20 години бракът ни оцеля, защото й казвах „Права си. Съжалявам. Ще се променя“

Един ден тя ми отвърна „Това го чувам вече 20 години“. „Съжалявам. Права си. Ще се променя“, рекох аз. Така бракът ни оцеля през следващите 10 години, до днес.

Не е виц, а разказ на истински мъж. На някого може да прозвучи като мухльо, но от висотата на 30-годишния си брачен опит той добавя: „Правотата ще ви донесе мимолетна гордост, но ще вбеси половинката ви. Кавгите обикновено не си заслужават. Подбирайте битките си внимателно“.

Известни мъжки афоризми са „Избери да си прав или женен“ и“ С жена и телевизор не се спори“, а в топ 10 на най-любимите фрази от съпругата е „Аз казах ли ти?!“

При толкова много фолклор изглежда у жените наистина е заложен някакъв стремеж вечно да са прави. Доскоро учените допускаха, че това може да се дължи на особеност на мозъка, която неосъзнато ги кара да са упорити, понеже освен с аргументи разполагат с още нещо – ирационални прозрения.

Структура, наречена хипокамп, се смяташе за по-голяма при жените в сравнение с мъжете. С нея се обясняваше защо жените имат по-добра вербална памет, по-добри междуличностни умения, по-голяма чувствителност, повече експресивност (т.е. външно изразяване на емоциите).

За различна се смяташе и друга структура – мазолестото тяло, което свързва двете полукълба на мозъка. В резултат те обработват езика и много други сигнали от външния свят по различен начин при мъжете и жените.

Докато тези твърдения се смятаха за научни, родиха оправдание защо дамите искат вечно да са прави -защото на жената е дадена интуиция, за да отгатва намеренията на мъжа, за които той не се досеща.

Ново мащабно и свръх-прецизно изследване на учени от Медицинския университет „Розалинд Франклин“ обаче доказва, че средностатистически мозъците на двата пола не са толкова различни, колкото често се твърди заради проучвания, проведени в малки мащаби, но огласени с голям шум.

„Когато погледнете сбора от налични данни за много голям брой мъже и жени, откривате, че разликите са минимални и незначителни – коментира ръководителят на изследването д-р Лиз Елиът. – Вярванията, че съществува такова нещо като „мъжки мозък“ и „женски мозък“, са неустоими само за хората, които търсят да обяснят с тях стереотипните различия между половете.“

Някои теории свързваха с особености на мозъка и наблюдението, че жените са по-съобразителни и заради това по-добри в т.нар. мултитаскинг – умението да правят няколко неща едновременно. След многократни изследвания екип учени начело с проф. Тимо Мантила обаче твърди, че това е мит. Жените не само не са по-многофункционални, ами всеки месец в един момент се справят и по-зле от мъжете.

„Пространствените умения на жените варират съобразно месечния цикъл. Те са на високо ниво около менструация и на много по-ниско около овулация, когато естрогенът е в изобилие. Нашите резултатите показват, че има ясна разлика в мултитаскинга при мъжете и жените в период на овулация, но тя изчезва в менструалната фаза”, обяснява проф. Мантила. Понеже овулацията е много кратък период – 12 до 24 часа веднъж в месеца, не може да се каже, че жените дългосрочно се справят по-зле с мултитаскинга от мъжете. Но така или иначе с мита, че са по-добри, е свършено.

Изследователите не отричат, че мъжете и жените имат различни стереотипи, само изтъкват, че те не се дължат на физиологични особености в мозъка. А въпросът какво създава различните полови стереотипи занимава учените от хилядолетия. Аристотел някога е смятал, че жените са по-слаби от мъжете не само в тялото, ами и в душата, поради което им е отредена подчинена роля в обществото.