Милева Марич: Г-жа Айнщайн, която не получи призвание за труда си

Какво не е наред с гения на всички времена и на един народ? Може би неговата биография…

E=mc² – тази формула преобръща света!

През 1908 г. Айнщайн за първи път е номиниран за Нобелова награда, която получава едва през 1922 г. Всичките тези години са необходими, за да се сломи съпротивата на учените. Накрая се стига до използването на хитрост – Наградата му е дадена не заТеорията на относителността, която така и не могат да „преглътнат“ корифеите, а за откритието на фотоелектричния ефект.

Кариерата на Айнщайн, докато чака Нобеловата награда, също не стои на място и се движи уверено нагоре

През 1908 г. той е вече доцент в Университета в Берн. През 1909 г. получава длъжността „сватбен“ професор (без катедра и място в научния съвет) в Цюрихския университет. През същата година напуска Патентното бюро.

През 1911 г. става професор в Политехниката в Прага, през 1913 г. – е приет за член на Пруската академия на науките в Берлин, а през 1917 г. става основател и директор на „Кайзер Вилхелм“ института за
физически изследвания.

Колкото повече се издига в кариерата, толкова по-малко има нужда от съпругата си, която вече само с вида си му напомня на каква цена е получил почитта и уважението. Отношенията им се влошават силно. През 1909 г. Милева Марич пише на своя приятелка: „Известността не оставя много време за съпругата… може да се случи един да получи перлата, а друг – само празната черупка от бисерната мида“.

Развеждат се през 1919 г.

Но още пет години преди развода Алберт Айнщайн съставя унизителен списък с изисквания към съпругата си, който тя трябва да спазва.

Документите по бракоразводния процес на Айнщайн и Милева Марич се съхраняват в Израел и са засекретени. Свидетели на този развод обаче си спомнят, че на процеса са извадени на показ твърде неприятни факти, включително нееднократни случаи на прибягване до физическа разправа от страна на Айнщайн.

Много по-късно геният се жени за своята братовчедка Елза

Дъщерите й смята за свои деца, а собствените си игнорира до края на живота си. Само че парите от Нобеловата награда се налага да даде на Милева Марич. Тя печели от предбрачния договор, но не получава нито слава, нито признание за трудовете си.

Съветският академик Йофе си спомня, че лично е виждал оригиналите на статии от 1905 г., където фигурират две имена – на Милева и на Алберт. Но оригиналите не са запазени и тя не може нищо да докаже. Но дори не се и опитва.

По-малкият им син, вече като зрял мъж, прави усилия да отстоява истината за създателя на Теорията на относителността

В резултат на което завършва живота си в психиатрична клиника. А и самата Милева в последните години от живота си, очевидно, решава, че няма какво повече да губи, и започва да си спомня за своето „авторство“. И също е призната за психично болна.

По-големият им син Ханс Алберт е по-умен и не афишира мнението си по тази тема

В резултат успява да направи относително успешна кариера в науката. Независимо от доброто му поведение обаче след смъртта на Алберт Айнщайн в наследство му остават само трохи от доста голямото състояние на баща му.

Между другото, след раздялата на Алберт и Милева Марич на Айнщайн не му се получават научните работи без съавторство. Свидетелство за това са методът Айнщайн – Брилюен – Келер, статистиката Бозе – Айнщайн, парадоксът Айнщайн – Подолски – Розен и т.н.

„Геният“, който не успява да се приобщи към истинските учени, не може да направи нищо самостоятелно, макар че постоянно опитва. След като се наслушва на воля на дитирамбите на пресата и повярва в собствената си гениалност, той в продължение на повече от 30 години, чак до самата си смърт, се труди над своята Единна теория на полето. Само че така и не се ражда нищо в резултат на усилията му.

У обикновените хора се създава мнението, че благодарение на „работите“ на Айнщайн са възникнали съвременните постижения на науката и техниката: телевизори, компютри, ядрени реактори. Дори някои може би си мислят, че айфоните са измислени от него, а не от Стив Джобс.

Но започвайки с електродвигателите, многофазните системи за променлив ток, бобините за запалване и други електротехнически джаджи на Никола Тесла до телевизора на Зворикин и още повече до ядрения реактор на ферми – никъде няма и следа от влиянието на Теорията на относителността.

Съществува мнение, че след като се запознават с работите на Тесла, световните финансисти с помощта на лъженаучната Теория на относителността спират развитието на човечеството за 100 години. Може би това е субективна оценка и не е на 100% вярна. Но съдейки по всичко, тя е по-близо до истината от общоприетата научна парадигма…