Въпросът дали кучетата наистина разбират думите, които казваме, отдавна озадачава собствениците и досега науката не е успяла да даде ясни отговори.
Но ново изследване на мозъчните вълни, публикувано в Current Biology, показва, че чуването на имената на любимите им играчки всъщност активира спомените на кучетата за тези предмети.
„То определено ни показва, че не е уникално за човека да има такъв тип референтно разбиране“, казва пред АФП първият автор Лила Магяри от университета „Еотвос Лоранд“ в Унгария, като обяснява, че до този момент изследователите са били скептични.
С няколко известни изключения кучетата се справят зле с лабораторни тестове, които изискват от тях да донесат предмети, след като чуят имената им, а много експерти твърдят, че не толкова какво казваме, а по-скоро как и кога казваме нещата, които предизвикват интереса на нашите кучета.
Например, ако извикате „Иди за пръчката!“ и кучето успешно донесе предмета, това не доказва категорично, че то знае какво означава думата „пръчка“.
Дори учените, които признават, че кучетата наистина обръщат внимание на речта ни, твърдят, че вместо наистина да разбират какво означават думите, те реагират на определени звуци със заучено поведение.
В новата статия Магяри и колегите му прилагат неинвазивна техника за изобразяване на мозъка на 18 кучета, доведени в лабораторията им в Будапеща.
Тестът включва поставяне на електроди на главите на кучетата, за да се наблюдава мозъчната им дейност. Техните стопани произнасят думи за играчките, които са им най-познати – например „Кун-кун, виж топката!“. – и след това им показвали или съответния предмет, или различен предмет.
След като анализирал записите на ЕЕГ, екипът открил различни мозъчни модели, когато на кучетата били показвани съвпадащи и несъвпадащи обекти.
Тази експериментална постановка се използва от десетилетия при хора, включително бебета, и се приема като доказателство за „семантична обработка“ или разбиране на смисъла.
Предимство на теста е и това, че от кучетата не се изисква да донесат нещо, за да докажат знанията си.
„Открихме ефекта при 14 кучета“, казва Мариана Борос, съавтор на първия проект, доказвайки, че тази способност не е присъща само на „няколко изключителни кучета“. Дори четирите, които се „провалиха“, може просто да са били тествани върху грешни думи, добави тя.
Холи Рут-Гутеридж, специалист по поведението на кучетата от Университета в Линкълн, Англия, заяви, че способността да се донасят определени играчки по име преди е била смятана за „гениално“ качество.
Известните бордър колита Чейсър и Рико са можели да намират и извличат конкретни играчки от големи купчини, но са били считани за изключения, каза тя.
Но новото изследване „показва, че цяла редица кучета научават имената на предметите по отношение на мозъчната реакция, дори и да не го демонстрират поведенчески“, каза Рут-Гутеридж и добави, че това е „още един удар за специалните и отличителни качества на човечеството“.
Статията „предоставя още едно доказателство, че кучетата може би разбират човешките вокализации много по-добре, отколкото обикновено им приписваме“, добави Федерико Росано, когнитивен учен от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Но не всички експерти бяха еднакво ентусиазирани. Клайв Уин, специалист по кучешко поведение в Държавния университет в Аризона, заяви, че е „раздвоен“ по отношение на резултатите.
„Смятам, че статията се проваля, когато иска да направи голямото твърдение, че са демонстрирали това, което наричат „семантично разбиране“,“ каза той, въпреки че похвали „гениалната“ експериментална постановка като нов начин за тестване на пълния обхват на „функционалния речник“ на кучетата.
Например, каза Уин, той трябва да изписва думата „w-a-l-k“, когато е пред кучето си – за да не се развълнува домашният му любимец за разходка там и тогава.
„Дали Павлов би се изненадал от тези резултати?“ – попита Уин, позовавайки се на известния руски учен, който доказа, че кучетата могат да бъдат приучени да очакват храна, когато чуят звънец, сигнализиращ за време за хранене. „Не мисля, че би бил.“