Колегата-доносник лесно може да ви остави без работа

Най-добре е на работа да не споделяте с никого това, което не сте готови да кажете и публично

Никога не вярвайте, че „между нас да си остане“, „не ме цитирай“ и т.н. ви предпазва. Дори онзи насреща да ви отговори „Ама разбира се“, нямате никаква гаранция, освен ако не сте абсолютно сигурни в неговия морал.

Има няколко типа колеги, за които може да сте сигурни в обратното – че ще разпространят онова, което е трябвало между вас да си остане.

За някои е лесно да се досетите, за други не толкова

Доносникът ще изтича да докладва, той смята за свой дълг да информира какво говорите, особено пък по адрес на шефа. А че не пазите поверените ви служебни сведения – това си е направо корпоративно престъпление, което той няма право да затаи пред ръководството.

Така е и с някой, който си пада интригант – с финес ще ви издаде

Той може да няма пряк интерес да разпространи онова, което уж тайно сте му казали. Само че на него му доставя удоволствие да сплетничи, няма да се сдържи.

За тези типове не е трудно да прозрете, че се налага грижливо да се пазите. Трябва обаче да не се изпускате и пред колега самохвалко.

Не изглежда лош човек, просто обича да си се фука, гледате с лека насмешка на характеропатията му и не преценявате, че не бива да му имате доверие. Само че като го снабдите с информация или с мнението си, той задължително ще ви цитира, понеже част от хвалипръцковщината му е да демонстрира колко е осведомен. Да показва, че хората му споделят.

А ако пък вие имате власт и авторитет, няма начин да не ви цитира, сякаш крещи „Я вижте с какви хора си приказвам и ми се доверяват“

Самохвалкото е и толкова самовлюбен, че и през ум не му минава как се излага, признавайки, че разпространява нещо, за което някой го е помолил да не го цитира.

Има един тип хора, които народът нарича със звучните имена плампало или лапацало. Те не са нарочни и злонамерени издайници. Но толкова много приказват, че не се усещат как съобщават, каквото им хрумне на момента.

Устата им е побърза от мисълта

Лапацалото ще разкаже онова, което е трябвало между вас да си остане, а после искрено ще ви се извинява, ще се разкайва и инфантилно ще ви се кълне „Никога повече няма да правя така“. Но вие не му вярвайте – ще прави, защото си е такъв.

Особен опасен тип са едни съвременни циници, които смятат, че такова нещо като „между нас да си остане“ вече не може да съществува.

На работа – пък съвсем. Всичко е на показ, всичко се споделя, даже пред много широка публика в професионалните и в масовите социални мрежи, където вероятно всички колеги са ви и приятели

Циникът смята, че това, което сега му казвате на четири очи и предупреждавате да не бъде цитирано, после ще го кажете на други, че и ще го „обнародвате“ във фейсбук, да речем. Следователно ако колегата при необходимост го спомене някъде (естествено, заради някаква своя полза), не прави нищо чак толкова неетично. То ще си изтече по някакъв начин, защото вие няма да се сдържите да не го разпространявате – нали ви вълнува.

Според някои психолози и социолози бумът на технологичните възможности за споделяне през последните две десетилетия е променил у цели поколения възприятията за дискретност, срам и вина, т.е. морала. За да се изявят, хората без свян разкриват толкова много за себе си – от закуската през новите дрехи до мнението си по въпроси, от които нищо не разбират, и са готови да го поставят на обсъждане. Следователно с изрази като „не ме цитирай“ и „между нас да си остане“ се правят на интересни, а не изказват желание.

Особено пък като говорят с колега, а не с доверен приятел

Впрочем самата дума „приятел“ е силно девалвирала – нали във фейсбук така се наричат хиляди хора, които са ви бегли познати или съвсем непознати.

Може би това е причина иначе негаупав човек да си позволи да разказва за разговори, състояли се на четири очи и при изрична молба да не се цитират, пред направо масова аудитория. Той не знае мярката за дискретност.

Не се срамува да наруши своеобразния договор, че е продължил да слуша след „не ме цитирайте“. И не изпитва вина, когато това е станало известно в континентални размери.

Поуката е, че ако ви се случва често да приказвате пред колеги със съмнителната застраховка „между нас да си остане“, трябва да си върнете здравия разум. В службата никой не ви дължи междуличностна лоялност, така че не споделяйте нищо, което не сте готови да кажете и публично. Иначе ще се намери кой друг да го каже публично и може много да съжалявате.

Източник: woman.ru