Кои са 6-те най-древни книги?

СКАЗАНИЕ ЗА ГИЛГАМЕШ

Най-пълната версия на поемата за Гилгамеш е открита в средата на XIX век при разкопки в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал в древна Ниневия. Работите се водят от английския археолог Ос-тин Хенри Леярд. Епосът е създаден на акадски език с клинопис върху 12 глинени шестколонни дъсчици и включва около 3000 стиха. Учените го датират към VIII —VII век пр.н.е. Плочките с текста на епоса се съхраняват в Британския музей, къ-дето са предадени през 1852 г. от Ормузд Расам – асистент на археолога. Благодарение на сказанието днес имаме представа за религията на древните и за тяхната философия.

Главни герои на епоса са полубогът Гилгамеш, цар Урука и човекът от глина Енкиду. Голямата популярност на произведението сред съвременните читатели се обяснява с разказа за Всемирния потоп, включен в него.

КНИГА НА МЪРТВИТЕ

Този мистичен сборник с древноегипетски текстове включва молитви, песнопения и заклинания, които имат за цел да облекчат задгробната участ на починалия. Названието „Книга на мъртвите“ е измислено от египто-лога Лепсиус, макар че сборникът има и по-точно название – „Глави за излизането към светлината на деня“.

Книгата е започната VI век пр.н.е. Най-много текстове са открити в погребения в град Тива, където са писани върху папируси и са украсени е превъзходни рисунки, изобразяващи сцени от погребването на мъртвия и последващия съд над душата му. Най-значимите папируси се съхраняват в Британския музей.

СИНАЙСКИЯТ КОДЕКС

Най-древната книга в привичната за нас форма е Синайският кодекс, датиран към IV век пр.н.е. Първите 43 страници на кодекса са открити от немския учен Константин Тишендорф през 1844 година в библиотеката на манастира „Света Елена“ на Синайския полуостров сред купчина отпадъци, приготвени за унищожаване. Още 86 страници той намира в резултат на целенасочени търсения.

Тишендорф ги отнася в Европа и ги обнародва. Иска да се върне в манастира, за да изнесе и останалото, но монасите дори не му позволяват да се доближи до ръкописа. Ситуацията е спасена от намесата на руския император Александър II, който плаща 9000 рубли, за да бъдат изнесени страниците в Русия.

Върху изключително тънък бял пергамент на гръцки език е записан непълния текст на Стария завет, пълния на Новия завет и две произведения от нехристиянски автори: „Послание на Варнава“ и „Пастир“ от Херма. До 1933 г. Синайският кодекс се съхранява в Императорската национална библиотека в Русия. Но болшевиките решават да се избавят от него и го „отстъпват“ на Британския музей.

Днес 347-те страници на тази книга имат четири собственика. Това са Националната руска библиотека, Британският музей, Университетът в Лайпциг и манастирът „Света Елена“.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ГАРИМА

Две евангелия на Гарима се съхраняват в Етиопия, в манастира „Свети Гарима“, недалеч от град Адуа. Създадени са в периода 330-650 година. Според преданието свети Гарима ги преписва само за един ден заради обета, който дава. Създадени са на езика геез – свещен писмен език на древна Абисиния.

През 1950 година евангелията са открити от Беатрис Плейн – специалист по история на изкуството от Великобритания. Но книгите попадат при варвар книговезец, който връзва в едно от тях страници от XV век. И едва през 2006 г. учените успяват да върнат първоначалното състояние на книгите ида ги датират. За съжаление, не успяват да ги реставрират и те остават в манастира.

Евангелията са оформени еднотипно, но са преписани с различни почерци. Първата книга съдържа 348 страници и 11 илюстрации, подвързана е с дъски, покрити с позлатена мед. Втората е от 322 страници, има 17 миниатюри, в това число и портрети на четиримата евангелисти. Корицата е от сребро. Установено е, че художникът и преписвачът са работели едновременно и илюстрациите са дело на африкански творци.

ДИАМАНТЕНАТА CУTPA

Диамантената сутра е втората в света печатна книга, съдържаща основополагащ текст на будизма. Създадена е по метода на ксилографията – отпечатък на гравюри. Представлява свитък от шест листа текст и една гравюра, на която е изобразен Буда.

Свитъкът, дълъг почти 5 м, е открит през 1900 г. от археолога Марк Стейн , в пещерата Магао в Западен Китай. Той го купува от даоския монах Уан Юанлу и го отнася във Великобритания. Книгата е отпечатана от човек на име Уан Цзъ по поръчение на родителите му на 15-о число на 4-ата луна на годината Сянтун, тоест на 11 май 868 г. Намира се в Британската библиотека.

ТОРА

През 2013 година в университетската библиотека в Болоня, Италия, е открит най-древният ръкопис на Тора – 36-метров свитък от мека овча кожа. Поради неточност в датирането на възрастта й през 1889 година за книгата не се знае нищо. Тогава е отнесена към XVII век. Грешката открива преподавателят в Университета Мауро Перани. Той установява, че стилът на повествованието се отнася към традициите на древен Вавилон, следователно пергаментът е много по-стар. И след радиовъглероден анализ, проведен в Италия и в САЩ, става ясно, че Тора е написана преди повече от 1500 години.