Когато душата боли

Нашето тяло е конят, а на него… Не, не е душата, а нашият дух. Животът ни е пътят на коня от точка А до точка Б

КОННИКЪТ ДУХ

А какво е духът, ще попитате. Това е неугасващата Божия искра, която има способността да се превъплъщава и не зависи от тялото. Духът е творческата субстанция, която набира опит, за да функционира пълноценно. За целта той трябва да присъства във физическия пласт на мирозданието, за да попълни и реализира потенциала си. Въплъщавайки се в тяло, духът сам избира присъщите на дадения човек качества и дори физическите му родители.

Духът знае какво иска и къде е крайната точка на местоназначението му. Само че невинаги се движи праволинейно. Ако духът има точно виждане за целта, се раждат хора, които сякаш не са от този свят. Те от малки знаят какви ще станат, за тях идеите са по-важни от човешките взаимоотношения. Не се интересуват особено от външния си вид, от това с какво се хранят, къде живеят и с какви средства. Великите учени, гениалните художници и интелектуалци в различни области обикновено се отличават със силен дух.

Конникът дух вижда целта и започва да пришпорва тялото кон. Дори то да иска да яде, да спи, да се зазяпва по препускащите покрай него кобилки, конникът не му позволява да се разсейва. Ако конят е силен, той ще се противи на праволинейното движение към целта. Ако пък е слаб, подтикван от духа, ще препуска безспир. Но е много вероятно още преди да достигне целта, да се рухне.

Ако духът не е толкова целеустремен и силен, той няма да може да се справя с тялото на човека и неговите потребности. Тогава се получава индивид с напълно животински инстинкти, за когото казваме: „За него няма нищо свято!“.

Именно затова във всички времена особено високо се цени хармоничното развитие на личността. Като в народната мъдрост – здрав дух в здраво тяло.