Дете със слаби оценки в училище може да бъде отличник в живота

Сигурно постоянно си мислите, че вашето дете не учи достатъчно и оценките му са доста слаби

Вие сте от типичните родители на такива ученици – в ужас сте и се чудите как да го мотивирате да полага повече усилия.

Не трябва да се отказвате, но психолозите успокояват, че все пак тийнейджърите с ниски бележки добиват някои качества, които после са им полезни в живота, дори им дават предимства пред отличниците. И могат да постигнат успех.

Свиква на критики

Слабият ученик е „черна овца“ и за учителите, и за родителите си. Всички често го упрекват и критикуват. Толкова често му се случва, че в края на гимназията вече престава да се вълнува.

Така той добива предимство пред отличника, който обикновено продължава да бъде много старателен и в университета. Момичето или момчето, което е за пример, не е свикнало да бъде критикувано. Само че рядко остава така блестящо, че и когато постъпи на работа, никога да не чуе от шефа отрицателна „обратна връзка“.

За него това е стресиращо

Може да се обиди, да се откаже и да се опита да си търси друго място, където се надява, че няма да му правят забележки. Или пък толкова трудно ще ги приеме, че може да го освободят от първата му работа.

Слабият ученик е свикнал, няма да страда, от критиката

Вероятно много по-бързо ще се насочи към същността й, към онова, което трябва да оправи и да отбележи червена точка пред началника.

Издръжлив при провали

За разлика от отличника, който не е свикнал никога да губи, слабият ученик има опит да не му се получава. Като възрастен в професията си когато в нещо не успее, той може по-леко да го преживее. Ще се вдигне по-лесно и ще се задейства отново.

Разбира се, това се случва, ако има други качества като трудолюбие, целеустремост и т.н.

Не е задължително да ги няма само защото е бил слаб ученик. Някои деца не учат, понеже не им е интересно и въпреки всичките си усилия родителите не успяват да им обяснят, че знанията са важни. Когато обаче започнат да работят нещо, което ги влече, стават по-старателни и амбициозни.

Гъвкав в сътрудничеството

На слабите ученици рядко чак дотолкова не им пука, че да не се стараят да вържат поне тройка. Затова са доста организирани в логистиката – през междучасието от кого да препишат домашното набързо, до кого да седнат, за да гледат верните отговори на теста, кой да им подскаже при изпитване.

Така слабият ученик развива умението да търси помощ, да поддържа добри отношения със съученици, които могат да му бъдат полезни, да се пазари и да предлага нещо в замяна на услугите им.

Всъщност „черната овца“ се учи да събира екип.

Освен това не смята за срамно да иска помощ, което много често е проблем за отличника. Той от малък е свикнал да се справя сам, може да надценява силите си и дори да смята, че му е под достойнството да търси подкрепа.

А в повечето съвременни професии умението за гъвкавост, сътрудничество, екипност се ценят високо от мениджърите.

Нестандартен в мисленето

Мързелът е класическа причина за слаб успех в училище. Но тийнейджърът се развихря, когато е наясно, че не е отворил учебника, а го изпитат. Проявява чудеса от находчивост, скалъпя-ва някакви комбинации от каквото поназнайва оттук-оттам, за да отърве двойка.

Нестандартното мислене, способността да се правят нови заключения от известни факти се ценят от работодателите, ако са подплатени и с други качества, изтъкват психолозите.

Враг на перфекционизма

Отличниците обикновено са амбициозни, искат навсякъде с всичко да се справят перфектно. В училище и в университета това им се получава. В работата обаче може да не е така. Защото работодателят е разчел ресурсите от време и усилия за справяне на малко по-ниско ниво – достатъчно добре.

Може да се окаже, че слабият ученик, който е свикнал да я кара по-посредствено, се справя по-лесно от отличника, свикнал да се стреми към перфекционизъм.

Ненатоварен с очаквания

Върху отличниците тежат очаквания, които оказват огромен психологически натиск. Когато не ги оправдаят, родителите и учителите им са разочаровани. Самите тийнейджъри също са разочаровани от себе си.

Затова се случва те да се застраховат и да избягват да поемат рискове. Този навик остава и след това, когато започнат да работят.

За слабия ученик е много по-лесно: на него не му възлагат големи надежди. Даже очакват да извършва глупости. Следователно е свободен да поема рискове. Като се издъни, никого няма да разочарова.

Така трупа опит, ако е достатъчно умен, за да се учи от грешките си. Това се оказва полезно и за кариерата му.

Източник: deti.ru