Как да разпознаем лъжата

Клинични психолози споделят съвети как да разпознаем лъжата по движението на тялото, изражението на лицето, тона на гласа и съдържанието на речта

Многобройни изследвания потвърждават, че всеки понякога казва неистини – независимо малка или голяма, това си е лъжа. Американците например лъжат средно 1 – 2 пъти на ден. И макар мнозина от нас да го правят, не обичаме, когато ни лъжат. Експерти по езика на тялото твърдят, че определени сигнали ни помагат да разпознаем лъжата.

Трейси Браун е автор на книгата „Как да открием лъжата, мошеничеството и кражбата на лични данни: ръководство за експлоатация“. Тя съветва да определим как се държи събеседникът ни, когато казва истината. Например показателни са отговорите на такива прости въпроси като „Откъде сте?“. Обърнете внимание накъде гледа човекът, когато отговаря, как звучи гласът му.

След като сте изяснили изходната си точка, търсете промени в поведението на четири категории: движение на тялото, изражение на лицето, тон на гласа и съдържание на речта, казва Лилиан Глас – докторант в Калифорнийския университет в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Според нея това са основните кодове на общуването. Тя специализира психология, вербално и невербално общуване и е автор на книгата „Езикът на тялото на лъжците“.

Разбира се, всички сигнали са условни

Някой може да се върти на стола си, защото му е неудобен. Тонът на гласа се променя при хора, които нервничат. В такъв случай, за да разберете дали казват истината, трябва правилно да идентифицирате източника на тревогата им.

„В медицинските среди и в областта на психичното здраве се спори кои надеждни сигнали на тялото могат да ни подсказват, че някой ни лъже“, пояснява д-р Гари Браун – лицензиран терапевт по семейни и брачни въпроси от Лос Анджелис. Нашето собствено възприятие може да е пречка за способността ни правилно да интерпретираме сигналите, добавя клиничният психолог Джени Тайц.

„Може да е трудно точно да изтълкуваме поведението на определен човек чрез езика на тялото му, тъй като някой може да се чувства напрегнат или да изглежда неловко по различни причини – казва тя. – Например уклончивият поглед, който обикновено се асоциира с лъжа, може да е следствие от чувство на дискомфорт в социума и скука или пък на срам, че човекът наистина казва неистини. Невинаги успяваме да „разчетем“ другите така добре, както предполагаме.“

Въпреки това има проверени сигнали, които с голяма доза вероятност ни дават да разберем дали събеседникът ни е искрен.

Движения на тялото

Ръце. Обикновено лъжците използват жестове след фразите, а не преди и по време на речта си, убедена е Трейси Браун. Тя участва в тренинги по разпознаване на лъжата заедно със служители на фБР и понякога им помага в разследванията.

„Мозъкът е принуден да се занимава едновременно с много неща: да измисля история, да се убеди, че в нея вярват, да съчини продължението й – казва тя. – Така че обичайните жестове, които, като правило, вървят пред изказването, се използват след него.“ В изследване експерти от Университета в Мичиган разгледали 120 видеоклипа на знакови съдебни процеси, за да разберат как се държат хората, когато лъжат и когато казват истината. Резултатите показват, че лъжците по-често използват жестикулации и на двете ръце. Когато хората са искрени в съда, те жестикулират и с дясната, и с лявата ръка едновременно в 25% от случаите, докато лъжците го правели почти два пъти по-често – в 40%.

Според Трейси Браун, която изнася лекции във финансови учреждения как да бъде открита и предотвратена измама, когато хората казват неистини, в повечето случаи се стремят да скрият от вас дланите си. Обикновено това е подсъзнателен сигнал, че вашият събеседник се опитва да скрие някаква информация, своите емоции или просто е нечестен с вас. „Те могат да сложат ръце в джобовете или да ги държат под масата“, пояснява Трейси.

Непроизволни повтарящи се движения

Ако вашият събеседник се поклаща напред-назад, накланя глава на една страна или често променя положението на краката си, тези сигнали могат да свидетелстват за измама, твърди Лилиан Глас. Когато сме нервни, настъпват колебания в нервната система, които могат да предизвикат усещане за сърбеж или боцкане по тялото. И затова правим подобни движения.

Изследване, проведено от професора по психология от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Р. Едуард Гайзелман, стига до аналогични изводи. То установява, че хора, които казват неистини, са склонни към поведение, сходно с „груминга“ при животните – например игра с косата.

Изражение на лицето

Очи. Погледът на човек, който лъже, може да изглежда застинал, особено когато лъжецът стигне до ключов момент в своята история. Той ще ни гледа в упор или напротив – ще отклони погледа си. Когато се опитва да измисли какво да каже по-нататък, очите му могат да извършват резки движения, като не се фокусират върху събеседника.

Гайзелман прави собствено изследване на тази тема в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. То установява, че когато лъжат, хората понякога отклоняват погледа си за кратко. А експеримент, проведен в Университета в Мичиган, потвърждава, че лъжците могат неестествено дълго да не отклоняват поглед от събеседника си. 70% от тези, които лъжат, постъпват именно така.

По този повод все още се спори в средите на психолози и експерти по езика на тялото

Така например изследване, публикувано в Plos One, опровергава концепцията, според която хората гледат в определена посока, когато са нечестни. И все пак Глас е убедена, че очите са един от главните източници на информация за това дали човекът казва истината.

Уста. Според Трейси Браун, ако събеседникът ви стиска плътно устни навътре, така че те почти изчезват, той вероятно премълчава някаква информация или се старае да не издаде емоциите си.

Изследване, проведено в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, показва, че хора, които казват неистини, често прехапват устни, особено когато им задават деликатни въпроси. Според Лилиан Глас свитите устни може да означават още, че някой не иска да влиза в разговор. „Това е инстинктивен рефлекс, означаващ, че не искаш да говориш“, уверена е тя.

Промяна в цвета на лицето

Забелязали ли сте как някой „побелява като чаршаф“, когато говори? Ако кръвта се оттегли от лицето, това може да е признак, че човекът е нечестен, смята Глас.

Потене или сухота. Промените в нервната система могат да предизвикат потливост у лъжците в Т-областта на лицето (горната устна, челото, брадичката и областта около устата) или напротив – сухота в устата и в очите. Така например човекът може твърде често да примигва, да се облизва, да хапе устни или да преглъща трудно (сякаш топка е заседнала в гърлото му).

Тон на гласа

Висок глас. Когато хората нервничат, мускулите на гласните връзки се напрягат (инстинктивна реакция на стрес). Това прави гласа да звучи много високо, казва Лилиан Глас. Може да ви се стори също, че гласът на човека е станал „скърцащ“. Според психолога желанието на човек, който лъже, „да прочисти гърлото си“, тоест да се справи с дискомфорта от пренапрегнатите мускули, понякога е сигнал за нечестност.

Внезапна промяна в силата. При хора, които си измислят нещо, се наблюдава тенденцията да повишават тона на гласа, убедена е Глас. „Понякога гласът ви звучи по-високо, защото се защитавате“, добавя тя.

Съдържание на речта

Фрази като „Искам да съм откровен с вас“, „честно казано“ или „позволете ми да ви кажа истината“. Ако някой се опитва да ви убеди в своята честност и прямота, може би си струва да се замислите защо. Глас смята, че постоянните опити да се подчертае правдивостта на думите, може да са признак на лъжа.

Използването на междуметия и думи като „е“, „хм“, „нещо такова“ и „сякаш“. Изследване, проведено в Мичиганския университет, показва, че колкото повече подобни безполезни думи присъстват в речта на вашия събеседник, толкова по-голяма е вероятността той да лъже. Глас казва, че хората са склонни да използват подобни паразитни думи по-често, когато се опитват да спечелят време, за да обмислят и формулират следващите си изрази.

Лилиан Глас добавя, че за повечето хора лъжата е противоестествена

По тази причина понякога истината просто ни се изплъзва от устата. Може би няма да ни затрудни да си припомним кога нашият събеседник е казвал „уволниха ме -т.е. имам предвид, че напуснах тази работа“ или „отидох на вечеря с еди-кого си – макар че, разбира се, този ден работих до късно“. Е, най-вероятно именно в такива моменти са се опитвали да ви измамят, казва Глас.

Източник: www.psychologytoday.com