Как възприемаме цветовете?

Европейците познават десетки различни думи за описание на най-различни оттенъци на небето и зеленината

Езикът влияе на възприятието на заобикалящия свят, твърдят специалистите. Когато е ограничен от рамките на понятийните категории, човешкият мозък просто „не вижда“…

ЗЕЛЕН МЕД И ВИОЛЕТОВИ ОВЦЕ

През 1858 г. британският писател и изследовател на античната литература Уилям Гладстон обръща внимание на странната цветова гама в древногръцките поеми „Илиада“ и „Одисея“: морето е пурпурно, небето е медно, желязото и овцете – виолетови, а медът – зелен. При това Омир най-често споменава черния (170 пъти) и белия (100 пъти) цвят. Излиза, че гърците са виждали света черно-бял с малки „капчици“ червено, виолетово, жълто и зелено, а синьото изобщо не са различавали.

Немският учен Лазар Гайгер показва, че такова цветовъзприятие е характерно за древните исландски, арабски, китайски и еврейски литературни произведения. Само в древноегипетските текстове има много синьо, но египтяните са изключение, те са умеели да правят синя боя.

ОЧИ ИЛИ МОЗЪК

Нарушението в цветовъзприятието на червеното и зеленото, понякога на жълтото и синьото се нарича далтонизъм. Основната му причина е липсата на специален пигмент в ретината на
окото. Тази мутация е рядка. В Европа от цветова слепота страдат от 2 – 8% от мъжете и само 0,5% от жените. Едва ли ситуацията в древността е била по-различна.

Освен това според група учени от Рочестърския университет в САЩ възприятието на цвета зависи не само от колбичките (клетки в човешкото око, реагиращи на вълни от електромагнитния спектър с определена дължина и предаващи информация на мозъка), колкото от невроните на мозъка, обработващи сигналите, получени от колбичките фоторецептори. Алгоритъмът на тази обработка обаче не е изучен напълно.

Има данни, че различаването на Цветовете се осъществява в долния слепоочен дял – зона, отгбваряща за зрителната активност от високите нива, например разпознаване на лица.

Невробиологът Бевил Конуей от Масачузетския технологичен институт (САЩ) открива в слепоочния дял на макак, чиято ретина е подобна на нашата, малки струпвания от клетки, които могат, да се настройват да разпознават оттенъците и да създават своето рода карта на цветовете.