Каква е голямата тайна на Уилям Шекспир?

Гробът на известния драматург Уилям Шекспир от години вълнува изследователите

От една страна, учените искат да изследват останките на класика, за да узнаят подробности от живота и смъртта му. Но от друга – винаги са се опасявали от т.нар. „проклятие”, което поетът е наложил върху всеки, който се докосне до праха му.

„О, друже, в името на Бога,
под камъка праха ми не рови,
и не смущавай мойте кости.
Проклятие да стигне оногова,
който ги докосне!”.

Това гласи епитафията на гроба на драматурга. Смята се, че тя е дело на ръката на самия Шекспир, който се е страхувал от оскверняване на гроба му повече от самата смърт.

Но учените все пак се решават да изследват тайнствения гроб. Те посвещават събитието на 400-годишнината от кончината на великия писател. За тази цел британски специалисти му правят радиолокационно сканиране. Този авангарден метод позволява да се установи съдържанието на вечното жилище, без да бъде нарушен покоят на обитателя му. Резултатите от изследването са публикувани.

ТАЙНИТЕ СЕ РАЗБУЛВАТ

Археологът Кевин Колс и геофизикът Ерик Утси от Стафордширския университет разказват, че популярната история, според която през 1794 година търсачи на съкровища са откраднали черепа на Шекспир, може би е истина.

„Разполагаме с гроба на Шекспир, чиято цялост е нарушена, и с история, предполагаща, че в даден исторически момент някой е дошъл и е взел черепа на великия драматург”, отбелязват изследователите.

Сканирането също разпръсква няколко мита за последното обиталище на Шекспир. Изследването показва, че тялото е погребано хоризонтално, а не вертикално, каквато е практиката по онова време. Освен това става ясно, че дълбочината на гроба е по-малко от метър, а дължината е много по-голяма от надгробния камък. Освен това радарът не открива признаци на метал в гроба. Това говори, че поетът не е положен в ковчег, а просто е увит в саван.

Историята за кражбата на черепа на Шекспир за първи път е публикувана в списание Argosy през 1879 година. Според археолозите подобни кражби не са рядкост за онези времена. „На хората им се иска да се сдобият с черепа на известен човек, за да го изучат и да разберат кое го е направило толкова гениален”, казва Кевин Колс.

АВТОРСТВОТО НА „РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – ПОД ВЪПРОС

Но всъщност толкова ли гениален е бил Уилям Шекспир в действителност?

Личността на драматурга, както и неговият гроб, са обвити в множество неразгадани тайни. Слабо образованият провинциалист създава шедьоври, които вълнуват хората векове наред. Този феномен изглежда толкова невероятен, че мнозина поставят под съмнение самото авторство на пиесите на Шекспир.

Специалистите, изследващи творчеството на драматурга, не спират дискусиите около въпроса кой би могъл да се крие под това знаменито име. Привържениците на версията, която отрича авторството на Шекспир – така наречените нестратфордианци, смятат, че Уилям Шекспир е бил полуграмотен, тъй като никъде не са запазени сведения за неговото образование. Следователно той не би могъл да разполага с такъв словарен запас, какъвто се открива в неговите произведения. Освен това не съществува нито един ръкопис, дело на ръката на Уилям Шекспир. Запазените в официални документи негови подписи са окачествени от нестратфордианците като разкривени криволици и са смятани от тях за поредното доказателство за неграмотността му.

Нестратфордианците нямат единна гледна точка относно въпроса кой е истинският автор на Шекспировите пиеси. Според една от най-разпространените версии под псевдонима Уилям Шекспир се крие група лица. Някои варианти предполагат, че в тази група би могъл да участва и самият Уилям Шекспир, но не в качеството на драматург, а в ролята на мениджър.

Разглеждат се също и единични кандидатури за авторството на пиесите на Шекспир. Една от най-популярните е фигурата на политика, философ и учен Франсис Бейкън. Привържениците на теорията за неговото авторство смятат, че Бейкън е искал да представи своите идеи пред по-широка публика, като ги изложи в достъпни театрални жанрове и ги подпише с името на малко известен човек. Някои дори смятат, че той е оставил в пиесите и зашифрования си подпис.

Сред най-популярните претенденти за авторството на пиесите на Шекспир е и поетът и драматург Кристофър Марлоу. За разлика от Шекспир той има блестящо университетско образование. Според една от версиите Марлоу е убит при пиянска свада, когато е на 29 години.

Но привържениците на неговото авторство смятат, че убийството му е инсценирано. След това той се появява в Лондон в образа на провинциален актьор под името Уилям Шекспир и създава едни от най-хубавите пиеси. Според друга версия Марлоу пише в сянката на истинския Шекспир, като се отказва от авторството си.

В различни периоди се посочват около 80 кандидати за ролята на автора на Шекспировите пиеси. Но повечето шекспироведи не споделят теорията на нестратфордианството. Те не виждат причина да се възприема името „Шекспир” за псевдоним, и смятат, че патосът на мнозина нестратфордианци е продиктуван от банална завист към постиженията на „необработения провинциален гений”.