Интересни факти за делфините

Невъзможно е да се съберат всички факти за делфините: първо, защото има много такива, и второ, защото непрекъснато се появяват нови

Делфините имат изключително развита способност за емпатия, която, за съжаление, често липсва при хората. Те са в състояние да разберат емоционалното състояние на човек и да му съпреживеят: тази вродена способност ги прави ненадминати психотерапевти.

Така се оказва, че редом с нас от милиони години съществува цивилизация, която упорито отказваме да забелязваме, защото изобщо не прилича на нашата.

Но на хората е свойствено да са самонадеяни и да съдят за другите по себе си. Често това ни пречи да виждаме реалността…

ЗООСПРАВКА

От 350 г.пр.н.е. е първото научно описание на делфините. Авторът му – древногръцкият философ Аристотел, установява, че делфините дишат въздух и хранят малките си с мляко. Обитават водните басейни по целия свят с изключение на студените води на Арктика и Антарктика. Движат се на стада от 2 – 3 до 100 индивида.

Докато за нас показател за разума са оръдията на труда и създаденият с тяхна помощ вторичен изкуствен свят, делфините са тръгнали по друг път. Вместо да изобретяват оръдия и да покоряват света, са променили телата си и хармонично са се вписали в околната среда.

СКОРОСТНО ИЗДИГАНЕ

Делфините разчитат изключително на собствени сили. Те могат да плуват със скорост 36 – 40 км/ч. за сметка на обтекаемата форма на тялото си и уникалната си кожа. Делфините могат да плуват под вода до 15 минути, а след това за няколко секунди да се издигнат от голяма дълбочина, за да поемат въздух. Ловците на бисерни миди могат да издържат около седем минути под вода, но не могат да изплуват бързо – заради т.нар. кесонна болест кръвта им буквално ще закипи.

Тайната на делфините е в рационалното използване на кислорода. Белите дробове на човека се изпълват едва с 20% въздух. При делфина този показател достига до 80%. Хората извличат само 20% от кислорода от въздуха, останалото издишват. Делфинът поема почти целия 02 – около 80%, и го разпределя в кръвта и мускулите си. Животните задържат скъпоценния газ за сметка на хемоглобина си, с който кръвта им е много по-обогатена, отколкото при нас.

Допълнителен бонус е липсата на кесонна болест. В кръвта на тези морски бозайници почти няма азот, който кипва при водолазите при бързо изплуване.

БРАТ ЕЛЕН, БРАТОВЧЕД ХИПОПОТАМ

Преди 50 млн. години предците на делфините са обитавали сушата и са се движели на четири крайника. Еволюционно те произхождат от същия клон като елена и хипопотама. Но на брега имало много други зверове, с които се налагало да си съперничат за ресурси, и бъдещите делфини се оттеглили в океана. Ненужните им във водата крайници се редуцирали, макар че в скелета на съвременните делфини са налице рудиментарни остатъци.

ОТРАЗЕНО „ЗРЕНИЕ“

Делфините се задоволяват с това, с което ги е надарила природата. Те са превърнали организма си в съвършен прибор, с който усвояват света. За ориентиране в пространството използват ехолокация: издават сигнали с определена честота, които се отразяват от заобикалящите ги предмети и се връщат към делфина. Според скоростта, с която сигналът се връща, животното определя как изглежда светът около него.

ПОДВОДЕН РАЗГОВОР

Делфините общуват помежду си с помощта на подсвирквания и щракания, като сигналите носят различно значение в зависимост от контекста. Майките дават на децата си персонални „имена“, на които те откликват, когато ги повикат. А роднините на делфините – косатките,
различават животните от своята група по характерния диалект.

КУЛТУРНИ РАЗЛИЧИЯ

В действителност не съществува единна цивилизация на хората. Homo sapiens са формирали множество различни култури. При морските млекопитаещи няма такива препятствия, но са налице ясно откроени групи, които водят различен начин на живот. Особено добре се виждат „културните различия“ при косатките – кръвожадна разновидност на делфините. Те са оформили различни групи, които се хранят, ловуват и общуват по различен начин.

ВЕЧНОТО ДЕТЕ

Друга удивителна черта на делфините е тяхното дружелюбие. Те с готовност общуват не само помежду си, но и с хора и дори с кучета и котки. Психолози с помощта на делфинотерапия лекуват деца с проблеми в социализацията. Делфините остават цял живот весели и игриви като малки деца. Смята се, че именно продължителното детство, с присъщия му период на любопитство и влечение към новото, е осигурило на хората еволюционен успех и е помогнало в създаването на цивилизацията. Това означава, че делфините имат голям потенциал.

ВТОРИ СЛЕД ЧОВЕКА

Интелектът на делфините е сравним с този на приматите. Те са смятани за втори по интелект млекопитаещи след човека. Теглото на мозъка им е средно около 1,7 кг, докато човешкият е 1,4 кг. Два пъти повече са и гънките в мозъчната кора на морските бозайници.

Делфините афалини са сред малкото, които могат да разпознават отражението си в огледалото, което е признак на висок интелект. Делфините създават „аналози“ на социални мрежи: обединяват се в групи, избират кръга си на общувате, използват месинджъри.

МАЛКО СТАТИСТИКА

Тези животни никога не спят напълно. От време на време се издигат на повърхността, за да вдишат, затова в състояние на бавната фаза на съня мозъчните им полукълба се редуват да спят.

12 пъти на ден делфинът може „да сваля“ горния слой от кожата си заради линеене. Причината е постоянното триене на водата, независимо че корпусът му е покрит с мазнина, намаляваща съпротивлението.

300 метра е дълбочината, на която могат да се гмуркат делфините.

3000 пъти в секунда делфинът издава звуков сигнал и анализира ехото му. Улавя отразения звук с долната си челюст, получавайки представа за заобикалящите го обекти.

14 000 сигнала съдържа „речта“ на делфините в честотния диапазон 150 – 150 000 Хц. Този език е нещо средно между реч и писменост. Със звуковите вълни делфините рисуват „йероглифи“, които разчитат чрез ехолокация.

14 000 : 3000 = 4,67 секунди — за това време делфинът може да възпроизведе целия „словарен“ запас на своя език, а човекът – само няколко фрази.

Източник: pattayadolphinarium.com