Има ли Ад? Истински разкази на хора, видели Ада по време на клинична смърт

За разлика от златните врати, очакващи праведните, вратата на Ада са обвити в атмосфера на ужас и зло, подобно на вратите към Мордор от сагата „Властелинът на пръстените”

Хората, които са го изпитали, разказват, че колкото повече се доближаваш до тях, толкова по-горещо става, сякаш кожата ти гори. След отварянето им безпомощните и лишени от всяка надежда души се оказват под земята и са подложени на нескончаеми мъки.

В поемата си „Божествена комедия. Ад” Данте пише, че на вратите на Ада е гравирана фразата „Надежда всяка тука оставете”.

СТРАХОВИТАТА ЯМА

През 1992 г. 28-годишният Матю Ботсфорд е прострелян в главата край ресторант в Атланта и губи съзнание. Лекарите в болницата го поставят в изкуствена кома, която продължава 27 дни. Страшните сцени, които вижда младежът в кома, вероятно са причина за връщането му от онзи свят.

По време на околосмъртния си опит Матю се вижда със завързани ръце и крака, висящ над огромна яма, в която има нещо като магма. В нея ясно вижда гърчещи се човешки фигури. Струва му се, че чува виковете на изтезаваните, но самият той не вижда никого. От време на време бесове и зли същества го „навестяват”. Те късат месо от тялото му и ги ядат. Месото отново пораства и демоните отново идват да го разкъсват. И това изтезание продължава безкрайно.

За щастие от стената се появява гигантска ръка, която му помага да се освободи и го извежда от мястото на вечните страдания. Преди мъжът да се събуди от комата, той чува думите „Твоят час все още не е настъпил”.

ПОКАНА ЗА ЧИСТИЛИЩЕТО

Някога пастор Ховард Сторм от САЩ е убеден атеист. Но комата, предизвикана от перфорация на язва на стомаха, променя възгледите му за живота. Ховард се събужда в болницата и иска да зададе въпрос, но открива, че хората в стаята не го чуват. Той разбира, че е умрял и се е превърнал в дух.

Свещеникът си спомня, че е видял голяма група хора до вратата, които го викат да се присъедини към тях. Недоумяващ, той не знае какво да прави, затова решава да ги следва. Озовава се в друг свят, обвит с гъста мъгла. Останалите го подканват да върви по-бързо.

Ховард се оглежда назад и постепенно изгубва от погледа си отделението в болницата. Колкото по-надалече отиват, толкова повече мъглата се сгъстява и го обхваща зловещо усещане. Тези, които вървят заедно с него, скоро придобиват зъл облик и започват да го бутат по коридора. Стават свирепи и го хапят и късат плътта му.

Ховард се съпротивлява на злите същества. Изведнъж чува глас в главата си, който му заповядва да направи нещо, което той никога не е правил в живота си – да се помоли. Закоравелият атеист започва да крещи „Отче наш”. Виковете му сякаш предизвикват божествена намеса и накрая Ховард се озовава лежащ в болничното легло, а тялото му е невредимо.

ПО-СТРАШНО ОТ ВОЙНА

Историята на Джордж Ричи е един от най-ранните от известните „око-лосмъртни опити на пътешествия в Ада”. През 1978 г. Ричи публикува книгата си „Завръщане от утре”, базирана на собствените му преживявания.

По време на Втората световна война заради пневмония той е изпратен от фронтовата линия във военна болница във Вирджиния, където впоследствие е обявен за мъртъв. Морският пехотинец си спомня, че душата напуска тялото му и се рее из града. Той среща странна форма на живот, която го води в друго пространство.

Също като в „Божествена комедия” на Данте, това тайнствено същество му показва различни места, където се намират хора и души. Джордж пише: „По-страшно от ухапванията и ударите беше това, че много хора с възторг изтезаваха други хора. Деформация, за каквато не бях и помислял, беше настъпила навсякъде”. Впоследствие морският пехотинец става психиатър и публикува няколко книги за феномена „околосмъртен опит”, който по-късно стават важен материал за изследователите.

Немският художник от XV век Ханс Мемлинг живо изобразява подобни сцени в картината си „Страшният съд”. В нея той предава онова чувство на ужас, което изпитват хората по време на околосмъртното преживяване.

КАТО НА КИНО

През 1991 г. Енджи Фенимор прави опит да се самоубие. Макар че не успява, тя усеща вкуса на смъртта.

Първото, което помни Енджи след загубата на съзнание, е обзорът на целия живот, който минава като на кинолента. След като „обзорът” свършва, тя потъва в безконечна тъмнина и се чувства много самотна. А след това чува глас: „Ние сме самоубийци”.

Енджи разбира, че тези думи прозвучават в главата й. След това се озовава в полето, където бродят изгубените души. Но Енджи забелязва, че страданията са изчерпали духа на всекиго и всички се игнорират помежду си.

След като се запознаете с тези истории за околосмъртни преживявания, бихте ли повярвали в Ада и Рая?