Живакът – течния метал, които лекува, разкрасява и кара боговете да летят

Едно от старините му латински названия – argentum livum, означава „живо ребро“. И това е самата истина

Живакът представлява течност, която се движи по-бързо от водата. При това елементът има доста голяма маса – напълнена с живак кофа тежи около 130 кг!

Металът се среща доста рядко в природата – обикновено в скали, образувани при изригване на вулкани. Както златото или среброто, живакът може да се добива от руда с помощта нa термична обработка.

Хората се запознават този удивителен метал преди хиляди години. Тогава го получават от цинобър – минерал с черен цвят (серен живак), суровина за получаване на живак, както и на боя. Поради лесния преход на живака в цинобър и обрано му се отрежда място на главно действащо вещество при създаването на т.нар. „философски камък“.

Освен алхимици огромен интерес към живака проявяват и маговете, използвайки го в различни магически ритуали. Червеният живак (цинобър) се цени особено много за разрушаване на астрални структури и изгонване на духове. За целта той се разпръсква във въздуха и отвъдните същности напускат третираната „живачна“ област. В обработените по този начин места приборите се повреждат, а при хората настъпва обостряне на емоционалното състояние.

За магическите свойства на живака са добре осведомени жреците на Древен Египет, които го използват в своите тайни церемонии. За целта в малък съд от дърво или гранит се поставят 3,5 г живак и в него се запечатват уловените духове. След смъртта на фараона такъв флакон се поставя в гърлото на мумията, за да може починалият владетел да ги управлява в задгробния свят. Египтяните носят флакончета с живак и приживе – като амулет.

Амулети, съдържащи живак се радват на голяма популярност и днес. Картоиграчите, любителите на конни надбягвания и хазартни игри носят пълно с живак и запечатано индийско орехче. Те вярват, че този талисман им носи късмет. За управление на мощните енергийни потоци маговете използват стъклени пръстени, пълни с живак.

Медиците също обичат да прилагат живака като лекарство против различни заболявалия, както и в създаването на козметични средства.

Франсоа Берние, пътешественик, изучаващ живота на индийските асхети и йогите, пише, че им е известна тайната за приготвяне на еликсири от живак. Достатъчни са само две капки от това средство сутрин, за да работят отлично всички системи в организма.

Интересен момент, засягащ течния метал, се открива в индийския епос. Там се разказва за виманите — особени летателни апарати, които служат като средство за придвижване на богове, принцове и демони. Виманите са съхранявани в специални „хангари“ и са охранявани от строга охрана. Но важното е друго – горивото за тях (според дословния превод на индийските текстове) са необичайни вещества: мед, оризова настойка и живак.