Древните компютри – удивителните системи за изчисление на Великите цивилизации

Те използват непознати механизми, чийто принцип на действие засега никой не може да обясни

От първите дни на цивилизацията човекът и сметките са неразделни. Всички изчисляват – и хората, и боговете. И рано или късно, би трябвало да се появи и първото изчислително устройство, когато разумната същност бързо изминава пътя от собствените си пръсти към прототипите на калкулаторите; а от тях – към пракомпютрите.

Така например шумерското изчисление е основано на числото 60, което тръгва от цифрата 6. А кой е имал шест пръста?

Драконите-амфибии, изобразени върху древни гравюри, от които според летописите водят своя род шумерите. Древноиндийските сметки са базирани на числото 40, което е тръгнало от четирите пръста на нагите – същества полухора-полузмии.

Арабите са първите, които са изградили системата на изчисление върху собствените си, а не върху чужди пръсти

Но използвайки десетопръстната система за изчисление, те успяват да изведат простата формула, че броенето трябва да започне от нула, тъй като са разполагали с непозната сметачна машина, оперираща именно с нулата.

Смята се, че двоичната система е създадена за съвременните електронноизчислителни машини, но не е така. Таблицата за умножение е съществувала още в Шумер и работи също така точно като съвременната. Камъкът е кристал. Във всеки компютър се намира камък – процесорът, но той работи само в две измерения: напред-назад, наляво-надясно. Това е примитивна технология. Древните същества са притежавали триизмерен процесор, способен да управлява… галактики.

В папируси четем: „Те изсякоха в голямата галерия всичките 48 камъка на пространството и 12-те камъка на времето и едва тогава криещият се в устройството бог излезе и застана пред тях“

Това е древноегипетски разказ за това как боговете са ловили бог Сет. Използвайки пирамидалната машина, Сет така настройва пространството на пирамидата, че то става невидимо. Пирамидата е огромен процесор, а на планетата има множество пирамиди. И всяка от тях може да бъде гигантски триизмерен изчислителен център.
Разказвайки за чудесата на Тибет, изследователите не подозират, че и там все още стоят в пълно бездействие мощни компютри.

Топонимите Мека и Кааба са сакралният център на исляма. Но защо той се е оказал именно там, а не например в Медина или в Багдад? Защото съвременните постройки са скрили и замаскирали това, което от древността е забранено или сакрално на тези територии.

Понятието кааба означава „голяма, дълга, светла шахта на вселенския бог“. Древният компютър е изработено от камък кълбо, правоъгълник или куб. Той е направен във формата на октаедър от различни минерали под огромно налягане.

На външен вид напомня здрав гранит. В ъглите на страните му се намират точки, които трябва да са в допир с входните и изходните устройства, каквито има на всички рисунки на богове. Те се наричат МЕ („инструмент на бога“). Остава само да се открие такъв камък-компютър.
Ако се вярва на летописите и манускриптите, тези компютри би трябвало да са в сакралните съоръжения на древните. Покланят им се дори в нашата историческа епоха, но вече не могат да ги използват. В книгата на Берое – писарят на жреца Белуз, е написано: „Не можеше да се седне на камъка на мисълта в златоткани одежди и с украшения от метал. Смъртта застигаше нарушителя…“

Съществува древноегипетско изображение, на което бог Хнум моделира хора от глина. Важното е, че той седи на специален стол, под който има квадратен камък – т.е. компютър.

Възниква въпросът защо монарсите на Великобритания от 700 години поставят под трона на краля „камъка на съдбата“ с тегло 150 кг? Очевидно, той е означавал нещо много важно…