Добрината, която правим, влияе на мозъка

Познато ли ви е топлото чувство, разливащо се по цялото тяло, когато правилно подскажете пътя на заблудил се непознат

Или пък помогнете на възрастна дама да прочете етикета в супермаркета. Оказва се, че това, което изпитваме, когато правим нещо добро, без да очакваме нищо в замяна, е напълно уникално.

В ново изследване, публикувано в Neuroimage, учените установяват как два различни – най-разпространените – типа доброта влияят върху човешкия мозък. Що за типове са това?

Първият-т.нар. „стратегическа доброта“, е акт, за който следва възнаграждение във вид на благодарност, малък подарък, а понякога дори обществено признание.

Вторият е т.нар. „алтруистична доброта“, която не предполага никакво възнаграждение.

За да разберат как двата вида доброта влияят върху човека, учените анализират резултатите от 1100 сканирания на мозъка, получени при предишни изследвания върху хора, вземащи „добри решения“. В резултат е установено, че докато при добротата от останалите типове са задействани много части от мозъка, между „стратегическата“ и „алтруистичната“ доброта все пак има значителни различия.

При участниците, които практикуват „стратегическа доброта“, областите в мозъка, свързани с наградата, обикновено са по-активни. От друга страна, при тези, чиито добри постъпки са алтруистични, по-активна се оказва предната поясна кора – част от мозъка, задействана в емоционалното поведение.

Засега обаче все още не е съвсем ясно как двата вида доброта активират различни части от мозъка

Но авторите на изследването отбелязват, че „всеки регион, участващ по-активно в алтруистичните решения, предполага, че има нещо особено в това да не се очаква нищо в замяна, когато даваш“.

„Решението за обмяна на ресурси е крайъгълен камък на всяко кооперативно общество – казва Йо Катлър от Университета в Съсекс и водещ автор на изследванията. – Знаем, че хората могат да са добри, защото им харесва да се чувстват добри. Но те могат да бъдат добри още и затова, че преследват определена цел – например постигането на по-добра репутация. И това, което ни мотивира да сме добри във всеки от случаите, е много интересен въпрос за невронауката“.

А как би могло това да е практически полезно? Катлър предполага, че благотворителните организации трябва да избягват подаръците от свои дарители дори като символичен жест. Защото това може да „подрони“ чувството на доброта на последните.

„Изпращането на малки подаръци в замяна на ежемесечни дарения може да промени възприятието на дарителите за собствената им мотивация от алтруистическо до транзакционно – обяснява изследователят. – С други думи, така организациите могат да намалят „топлата светлина“, която дава на човека добротата, без да искат.“