Виртуалната реалност е истинска опасност за човечеството?

Виртуалните атракциони и виртуалните шлемове поевтиняват и се пускат в масова продажба. Засега изглеждат безобидно развлечение

Но футуролозите прозират в тях опасност за цивилизацията…

ИСТОРИЯ НА ВИРТУАЛНОСТТА

Великият фантаст Станислав Лем е един от първите, описал технологията на виртуалната реалност под названието „фантоматика“, както и възможните последствия от внедряването й. Той посочва, че в даден момент илюзията (или системата от „фантоми“) ще стане толкова съвършена, че няма да е възможно да се отличи от самата реалност.

През 1968 г. американският инженер електротехник Айвън Съдърланд конструира първия шлем с видеоекран, чиито изображения се генерират от компютър. Шлемът позволява на изображенията да се променят чрез завъртане на главата – така за първи път е приложена обратната зрителна връзка. Това е доста примитивно устройство и теглото му е толкова голямо, че е закрепвано на тавана.

При това виртуалната среда се състои от прости модели.

Както и предсказва Лем, с усъвършенстването на компютрите виртуалната реалност става все по-сложна. През 1977 г. учени от Масачузетския технологичен институт стартират виртуална разходка с използване на реални снимки от град Аспен в щата Колорадо. През 80-те години на XX век се появяват интерактивните системи, посредством които потребителят чрез движение на ръцете си може да манипулира триизмерни обекти на екрана.

През 1982 г. компанията за компютърни игри „Атари“ основава лаборатория за изследване на виртуалната реалност. Макар тя да просъществува само две години, в недрата й се формира колектив от учени, които по-късно създават очила за виртуална реалност, ръкавици за предаване на тактилни усещания, устройства за „триизмерен“ звук и т.н. Много от тези изобретения се използват при обучението на летци, хирурзи,състезатели и командоси.

ЖИВОТ ВЪВ ВИРТУАЛНОСТТА

В началото на 90-те години се появяват и костюмите за виртуална реалност, които осигуряват тактилни усещания по цялото тяло, като едновременно предават на системата и данни за неговото положение. Но са необходими повече от 20 години, за да може да се постигне такова бързо действие на системата, при което тя да не изостава от реакциите на човека. Днес проблемът е практически решен и скоро можем да изпитаме пълноценно потапяне в изкуствения свят.

Какво очакват специалистите от виртуалната реалност?

Преди всичко, тя ще се внедрява в обучаващи комплекси и компютърни игри, което вече е факт. Но благодарение на нея ще възникнат и нови форми на развлечение. Например ще можем да се връщаме в миналото -в ден и място, които ще се фиксират, цифровизират и съхранят за нас от специални устройства. А какво ще кажете за възможността да се отправим на съседна планета с космически кораб?

Потапянето във виртуалната реалност неизбежно ще стане една от най-популярните форми на отдих. С нейна помощ ще може да се пътешества не само във времето и пространството, но и в светове, породени от въображението на писатели, художници и кинематографисти. Вероятно, както и предсказва Мортън Хейлиг, ще се появи особен вид изкуство, насочен именно към създаване на „алтернативни“ реалности, които ще изглеждат също така достоверни като тази, в която живеем. И именно тук се крие огромна опасност.