Човек е най-щастлив, когато обича и е обичан

Любовта не е безспирно щастие точно защото е между живи хора

Волно или неволно, обичаният човек може да нанесе много по-дълбока рана от онзи, който няма значение за вас.

Всъщност болката е изпитание за любовта. Ако я почувствате и осъзнаете, че можете да я простите-безусловно или при определени условия, значи наистина обичате партньора си. Имате куража да се борите за него и за връзката си.

Въпросът е дали той има същия кураж и въобще какво разбира под любов. Разминаването дали неотменна част от нея са ценности като вярност и уважение например може да означава, че болката ще бъде постоянно присъствие. Тогава не е сила, а слабост да се борите за тази любов.

Любов и връзка обаче не са синоними. И връзка не е синоним на щастие. Дори да сте сами, никога няма да се чувствате толкова самотни, колкото ако сте двойка с някого, когото не обичате или не ви обича. Не си заслужава да живеете в преструвка.

Митът за любовта като необходимост в голяма степен се дължи на обществото. В него е прието, че жените и мъжете създават семейства. Ако някой е извън тази норма, нещо не му е наред. Животът трябва да изглежда по определен начин и минава по-лесно без етикети като „стара мома“, „парясница“, „самотна майка“.

Но ако не се чувствате добре с човека до себе си и сте с него само защото животът трябва да изглежда по определен начин, си налагате голямо наказание. В нещастната връзка страда най-важният – вие. Затова осъзнайте собствената си ценност и хич да не ви пука за обществото.

Сама по себе си любовта не извиква задължително желание за създаване на поколение. Нито пък само по себе си желанието за дете е доказателство за любовта. Много по-сложно е.

Двамата партньори могат силно да се обичат, но по най-различни причини да не се чувстват готови да се грижат за дете. Обратното – заложеният инстинкт за продължение на рода и цъкащият биологичен часовник на жената може да дават фалшиви сигнали, че е влюбена и този мъж трябва да бъде бащата.

Прието е децата да се наричат „плод на любовта „, но всъщност те нито я усилват, нито я намаляват. Когато станат родители, партньори вече създават друг вид връзка помежду си. Понеже изпитват благодарност един към друг за прекрасното си дете и се чувстват отговорни за него, скрепяват обичта си на ново ниво, ако са имали хармония като двойка. Но ако не са имали, грижите за детето могат да се превърнат в повод за конфликти. То не намалява любовта, а изважда на показ недоимъците в нея.

Затова е огромна грешка връзката да се спасява чрез бебе. Продължението на рода не удължава любовта дори родителите да останат заедно.

Макар често да се сочи като причина за раздяла, липсата на дете сама по себе си също не намалява любовта. Двама партньори остават заедно, защото се обичат и през ум не им минава да опитат с някой друг да създадат биологичен „плод“. Или не остават, защото във връзката им има някакви други дефицити, които е по-лесно да се маскират и да се обвинят репродуктивните проблеми.

What do you think?

257 points
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Как бързо да почистите и подредите гардероба си?

Експресно вталяване с банани убива желанието за сладко