Тънкости и тайни при приготвянето на гювеч

Традиционно е предназначен за многолюдна трапеза. Приготвя се задължително в пръстен съд – тава с похлупак, също наричана гювеч

Емблематичен е за българската кухня, но се приготвя в целия балкански регион. Подобно ястие има и в молдовската, румънската, грузинската, унгарската кухня. Смята се, че името е турско, всъщност идва от арабския език.

Ястията, печени в пръстен гювеч, са с много по-добри вкусови и хранителни качества, защото съдът се загрява бавно, готвенето става на умерена и равна температура. Важно е да не забравяте, че пръстените съдове се слагат в студена фурна, иначе ще се спукат.

Може да направите гювеч от зеленчуци и всякакво месо – телешко, агнешко, пилешко, овнешко, свинско, кайма. Може да е постен или с риба.

На гювеча, след като се опече, отгоре се слагат червени домати, нарязани на кръгове и се прави заливка от няколко разбити яйца, смесени със ситно нарязан магданоз. След това ястието се допича без капак за 10-ина минути, съветва Димитър Мантов, автор на енциклопедията на българската традиционна кухня.

Характерно за гювечите е, че продуктите се запичат общо, но преди това се запържват поотделно или се варят. Използват се по-тлъсти меса, най-вече от предната част на животното – плешка, гърди, врат. В запръжката не се слага брашно, затова сосът е по-малко и ястието остава почти само на мазнина.

Обичайната готварска техника е нарязаното на порции месо да се запържи в краве масло, олио или мас. Изважда се с решетеста лъжица и се слага в съд, който се държи на топло в края на печката. В същата мазнина се запържва лукът и последователно се слагат различните видове зеленчуци. Запръжката се разрежда с топла вода. В глинения съд се изсипват месото и зеленчуците. Гювечът се пече на тих огън.

Може да използвате месото и без да е предварително запържено. Тогава в гювеча слагате нарязаното сурово месо с мазнината и печеното започва. Щом месото се позачерви, се прибавя нарязаният лук, а след това останалите зеленчуци и подправките.