Това са най-интересните митове за съня от древността

Които с удоволствие ни разказват за това, което и без това ни е известно – че прекарваме в сън една трета от живота си

Спим средно четвърт век, от който сънуваме само шест години. За една година сънищата ни наброяват приблизително 1450 – т.е. по четири на нощ, и че запомняме (ако изобщо запомним) само последния, който продължава средно от 0,5 до 1,5 часа. При това си го спомняме само в първите двадесет минути след събуждането. Ако смятате, че не сънувате, грешите – сънуват абсолютно всички. Но сънищата са толкова интересен феномен, че за него може да се говори безкрайно…

Египетските фараони смятат себе си за преки потомци на бога на Слънцето – Ра,а всичките им сънища са възприемани, ако не за пророчески, то със сигурност за божествени.

В Китайската провинция Фу-Кеин хората „общуват“ с предците си и „получават от тях съвети“, заспивайки… на техните гробове.

В Новия завет са описани шест съновидения, в които се съдържат откровения, инструкции и предупреждения – главно на Йосиф, съпруга на Мария, майката на Иисус.

Платон смята, че сънищата „са загнездени“ в коремната област, и по-точно в черния дроб. И именно там се намира „биологическото им място“.

Западноафриканското племе ашанти (или асанте) се отнася към сънищата толкова сериозно, че законно позволява на мъж да убие друг мъж, който е сънувал еротичен сън за неговата жена. Как разбират за това обаче, остава неизвестно.

При ирокезите веднъж годишно има истински „симпозиум“ по обмяна на сънища, по време на който всички в детайли описват това, което са сънували, и колективно решават ще повлияе ли то, или не на съдбата на племето. И ако да, то как.

В хавайската митология съновиденията се наричат moe’uhane, или сън на душата“, защото те вярват, че душата през нощта напуска тялото чрез сълзите. А кошмарите ни се явяват, защото, докато душата отсъства, у човека по същия път проникват духовете.

Индуистите вярват, че нашият свят всъщност е сън и реалността се намира на друго място. Във „Ведите“ – най-древния индуистки манускрипт, който е на възраст над 4000 години, се говори за безкрайните реинкарнации в този свят на сънищата и само чрез разкъсването на веригата на прережданията човек може „да се събуди“ в реалния свят. Тогава той ще познае истината и ще бъде свободен.

Народността рарамури от Северно Мексико така добре управлява сънищата си, че човек може да се събуди по собствено желание посред нощ, за да обсъди това, което е сънувал, със съплеменниците си.