Разбирателството не винаги означава любов

Такова е мнението на специалистите по семейни отношения. Например, че любовта е истинска, когато двамата се разбират от половин дума

Това е вярно след дълго време заедно, но само в смисъл, че жената и мъжът се опознават добре и развиват нещо като интуиция – всеки знае как ще реагира другият в определена ситуация.

„Разбират се от половин дума“ съвсем не значи, че двамата никога не спорят и това доказва любовта помежду им.

Психолозите твърдят точно обратното – ако той никога не ви противоречи, чувствата му са се изпарили. И вие, и връзката сте му безразлични.

Казвате нещо, той не възразява, но не е съгласен. Нататък възможните сценарии са три. Или без да се съобразява с мнението ви и без да обсъжда, нарежда какво да правите. Или ви слуша по правилото „Говори си, не ми пречиш“ и си върши, каквото си знае. Или си мълчи и постъпва, както вие искате, защото се е примирил с вашия диктат, все едно му е и „само мир да има“.

Като се замислите, и трите варианта не приличат на любов. В първия мъжът не се отнася с жената като с равностоен партньор, а я командва. Когато някой налага личността си над другия, е диктатор, а не обичащ човек.

Във втория сценарий също има пренебрежение, даже по-голямо, защото е придружено с притворство. Уж влюбеният мъж не казва нищо против на уж обичната си жена, но не се съобразява с нейното мнение, а само със своето. Което си е доказателство за егоизъм, а той няма място в отношенията между двама.

В третия вариант примиреният със сигурност е престанал да е влюбен, защото на всеки мъж е вътрешно присъща необходимостта да се чувства уважаван от жена си. Може накрая да се съгласи с нея, но няма да си трае, като не е съгласен, пише „Всичко за семейството“. Щом не намира за нужно никога да си каже мнението, значи е с нея и я търпи поради някакви други съображения, не защото я обича и вярва, че тя го обича.