Перфекционизмът може да доведе до лична и професионална парализа

Не искайте от децата да са перфектни на всяка цена

Перфекционизмът, в повечето случаи, трябва да задоволи нечии други очаквания. Децата не искат да са перфектни. Те стават такива, защото ние искаме това от тях. И след години такива деца стават перфекционисти. Но, има едно „но“ …

Най-малък е перфекционизмът при ориентирания към самите нас – само 10%. Най-голям е при наложения отвън – 33%. Очакванията да са перфектни другите са с 16% по-често срещани.

„Растящото търсене на перфекционизъм е изключително сериозен проблем“, коментира психологът Джули Моргенщерн. Човек може да изпадне в депресия и защото не успява да изпълнява собствените си претенции за перфекционизъм, и защото не оправдава онези, които смята, че другите му възлагат. Неговите очаквания приятелите, партньорът, колегите му да са идеални пък вредят на връзките му.

Перфекционизмът може да доведе до лична и професионална парализа

Той може да ви накара да отлагате важна задача, защото се притеснявате, че няма да успеете да я изпълните по достатъчно „перфектен“ начин. Така ще изгубите много време, за което по-късно ще съжалявате, и ще навредите на самочувствието си, казва Моргенщерн.

Доста трудно е да обясните всичко това на тийнейджър, който освен всичко друго няма и достатъчно търпение, за да слуша философиите на мама и татко.

Нравоучителните лекции няма да минат, но не бива да се отказвате от подходящи вметки по темата. Може да изтъквате например, че има разлика между виртуалния и реалния свят, като коментирате с чувство за хумор хвалбите на собствените си приятели в мрежата. Детето ви е умно, ще се сети, че вероятно и перфектният живот на неговите приятели е малко преувеличен.

Разказвайте истории на хора, които не крият през колко усилия и провали са минали, докато постигнат успех. Това е най-добрият начин да намекнете, че обикновено нищо в този живот не става веднага и идеално. Че провалите са ценен урок. Че истински силните хора не са максималистите, които имат нереалистични очаквания, и рухват, когато те не се сбъдват.

Най-голямото предизвикателство пред подрастващ, който е перфекционистичен максималист, е да се научи да се задоволява и с „достатъчно добре“.

Това е трудно, защото не бива да престава да бъде амбициозен, да си поставя големи цели и да се труди, за да ги постигне. Той трябва да е готов да направи всичко нужно, за да постигне възможно най-добрия резултат. Но трябва и да знае, че е опасен принципът “ всичко или нищо“, когато оценява резултатите. „Страхотен успех“ или „пълен провал“ са двете крайности. Между тях има много степени.

Джули Моргенщерн съветва да подскажете на сина или дъщеря си т.нар. селективен перфекционизъм. Иначе казано, да подбира внимателно задачите, в които си заслужава да инвестира време и енергия, да се стреми да ги изпълни по перфектен начин и да очаква максимален резултат. Така ще преодолее преследването на съвършенството и ще намери баланс.

Психоложката препоръчва техника, която нарича „максимално, умерено, минимално“. Преди да започне работа по дадена задача, тийнът трябва да запише 3 вероятности: оптималния резултат, който може да постигне, минималния, който непременно трябва да покрие, и умерения, който е някъде по средата между двете крайности. Обикновено точно умереният резултат е най-реалистичен за постигане.

Това помага човек да се освободи от черно-белия начин на мислене

„Така може да намери правилния подход за всяка ситуация. Определянето на три нива на ефективност му дава нужната свобода, за да продължи напред“, обяснява Моргенщерн.

Изборът на най-добрия подход зависи от конкретната задача

В някои случаи е най-уместно тийнът да се стреми към постигнато на максимума. При други е най-добре да се задоволи с минимума. При повечето неща в живота се изисква решение, което води до резултат някъде по средата.

Просто перфекционалистичният максимализъм да искаш винаги всичко и веднага не работи. Затова от хилядолетия е актуална тази мъдрост: „Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя. Дай ми решителност да променя това, което мога. Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога да променя“.