Необикновената история на уж обикновения омлет

Омлетът е елементарно ястие. Колко му е да разбиете няколко яйца и да ги изпържите като палачинка

Но около историята му се води едва ли не кулинарна война. Не са една и две страните, шито претендират да са негова родина. В същото време се смята за предизвикателство да се приготви майсторски омлет – въздушен, нито суров, нито препечен, идеално балансиран с подправки.

Думата „омлет“ (omlette) е с френски произход. Според Алън Дейвидсън, един от най-авторитетните изследователи на световната кулинария, терминът е влязъл в употреба през XVI век.

По същия въпрос Larousse Gastronomique (2001) уточнява, че думата е произлязла от френското lamelle (пластина, люспа), което с годините било деформирано, за да се появи в почти завършен вид като aumelette в известната готварска книга Le Cuisinier Francois, издадена в Париж през 1651 г. Напълно завършена думата omelette се появява за пръв път в навечерието на Френската революция.

Смята се обаче, че произходът на омлета е от Древен Рим

Подобни ястия на основата на яйца, мляко и сирене са били известни още от античността, а името се свързва с латинското ova mellita – яйца, сготвени с мед върху нагорещена плоча.

В английските книги от XIV век също се срещат описания на ястия от яйца и пресни зелени подправки, изпържени в масло, които могат да се приемат за първообрази на омлета.

Векове наред омлетът се е смятал за традиционно великденско ястие. Интересни истории са свързани с редица короновани особи.

През XVIII век френският крал Луи XV създава омлета с ябълки и канела. Явно му е харесвал само на него, защото така и не добил популярност.

Голям ценител на аламинута бил Наполеон. Веднъж в южния френски град Безие местните го нагостили с омлет, който бил толкова вкусен, че предизвикал възторга му. Императорът заповядал да изпържат такъв и за неговата гвардия. Гражданите събрали всички яйца, които успели да намерят в Безие и околностите му, и приготвили огромен омлет за войниците.

През XVII век особено популярен сред европейската аристокрация е бил omelette du cure – попски омлет

Приготвял се е с хайвер от шаран и с риба тон. Бил щедро хвален от знаменития френски гурман и всепризнат законодател на добрия вкус от началото на XIX век Брийя Саварен. Има легенда как австрийският император Йосиф I (XIX век) опитал за първи път омлет. Един прекрасен ден той отишъл на лов и толкова огладнял, че се наложило спешно да търси място за хапване. Наоколо имало само една бедняшка къща. Потропал на вратата, а стопаните се стъписали. На помощ дошли всички продукти, които имали подръка – брашно, захар, яйца, мляко. И направили омлет. Ястието се видяло много вкусно на императора, затова той поискал главният му готвач да запомни рецептата и да я усъвършенства.

По-късно прочутият френски кулинар Опост Ескофие казва за омлета „това са просто разбити яйца, изпържени и прегънати на две“. Но той скромничи. Неслучайно легендарната актриса Сара Бернар всяка сутрин закусва в хотел „Риц“ с омлет от 2 яйца, които Ескофие разбива с нож, на върха на който е забодена скилидка чесън.

Приема се, че най-вкусният омлет, приготвян някога, е на Анет Пуляр

На северозападното крайбрежие на Франция, в Нормандия, е островът-крепост Мон Сен Мишел – абатство на бенедиктинските монаси. В едноименното градче се стичали и много туристи. Там в гостилница си в края на 19-и век Анет Пуляр приготвяла определяния като „лек като пух“ великолепен омлет.

Смятало се, че със смъртта си тя отнесла тайната му. Но прочутата писателка Елизабет Дейвид твърди, че Анет й я е споделила, и тя я публикува в книгата си „Омлет и чаша вино“. Днес в гостилницата на Пуляр порция омлет струва 30 евро.