Най-ненормалните и ужасни спортове в миналото

Днес има достатъчно екстравагантни видове спорт

Но и миналото има с какво да се похвали – или да ни ужаси. Остава ни само да сме благодарни, че някои игри са потънали в реката на забравата и са останали единствено като урок от историята…

ПАНКРАТИОН

Античните гърци са знаменити не само с изграждането на западната цивилизация, но и с изобретяването на доста суровата игра панкратион, която може спокойно да оглави зловещия списък.

Тя много прилича на съвременните смесени бойни изкуства с изключение на това, че няма рундове и прекъсвания. Състезателите трябва да се доближат
толкова до съперника, че да получат контрол над него. Използват се удари, захвати и други методи, за да бъде принуден конкурентът да се предаде. Спортът дори влиза в програмата на древните олимпийски игри.

„КОРИДА“ СЪС СЛОНОВЕ

Тази игра се практикува през 54 г. от н.е. в Рим. Участниците – предимно роби, докарани от най-различни части на тогавашния свят, се изправят пред чудовище, наречено „животното от Картаген“. Всъщност това са африкански слонове. Възможността робите да надвият опонента си, не превишава 2%.

Римляните толкова често практикуват играта, че северноафриканските слонове се оказват пред опасността от измиране…

ДЪРПАНЕ НА КОЖИ

Дърпането на въже е една от игрите, които се практикуват и днес. Въжето се тегли през различни препятствия – блато, езеро. Но никой не се е сетил да го дърпа през яма с огън. А викингите се досещат за този екстремен вариант на играта. Но вместо въже тогава се използват животински кожи. Не е ясна участта на загубилите. Според някои версии напълно е възможно те да са падали жертва на войнствеността на викингите.

Питц

Още преди възникването на футбола официалната игра на старо Мексико е наречена питц. В някои варианти се нарича мезоамери-канска игра с топка. Тя много прилича на волейбола, а ролята на топка играе тежко кълбо (около 4 кг), намотано от специална гума. Точките се зачитат за атака на стената на съперника и се отнемат, ако топката докосне земята повече от 2 пъти. За да спечели играта, както и възхищението на публиката, отборът трябва да прехвърли топката през вертикално разположен ръб, който се намира на доста голяма височина.

Спечелилите празнуват победата, а загубилите… Тук информацията е противоречива. Историците смятат, че от време на време играта възприема ритуален облик, като част от церемонията по жертвоприношението пред боговете. Трудно е да се каже и кого са избирали за жертва – фаворитите или загубилите. Днес играта вече има по-цивилизовани и мирни черти
и се нарича улама.

ТУРНИР ЗА РИБАРИ

Играта се състои в това, че 8 юноши се качват в риболовна лодка и плуват по Нил. Точно по средата на реката започват да се бият. Битката е много ожесточена и не минава без наранявания, както и без падане зад борда. Трудно е да се повярва, но почти всички рибари по онова време (не само обикновените хора) не умеели да плуват. Така че почти те просто се давели.

Не бива да се забравя и за крокодилите и хипопотамите, които се появяват, когато от лодките започват да се чуват стонове, а водата се обагри с кръв. Както става ясно, животните също внасят своята лепта в надпреварата, в която е трудно да се открие дори капка
здрав смисъл.

НАВМАХИЯ

Тази игра представлява морска битка, но с истински кораби. Правилата са прости. Римляните правят необикновен амфитеатър във водата и с истински кораби, които трябва да се бият като в истинска битка. Наименованието на играта – навмахия, в превод означава „военни действия с използване на военноморски сили“.

Броят на участниците понякога достига хиляди и всичко се случва като в напълно реална битка. Не е обаче лесно да се открият няколко хиляди младежи, готови да се бият на тези кораби. Затова почти всички те са роби, както е и при гладиаторските боеве.