Магията е духовна мъдрост, а природата е нейна веществена съюзница

Психическите свойства на тази енергия се състоят в това, че попадайки в мозъка на друго лице, тя предизвиква у него точно същите представи, поради която тя самата е възникнала в мозъка на първото лице

Физическите свойства на тази енергия се състоят в това, че тя се натрупва в тялото и на повърхността му, преминава през въздуха и може да бъде пренесена по този начин навсякъде.

Следователно мозъкът на човека всъщност представлява неизчерпаем източник на космическа сила и най-изтънчени качества, които той извлича от низшата животинска енергия. Усъвършенстващият се адепт превръща себе си в блестящ център на всички добродетели, от които се раждат отношенията за бъдещите векове. Това е ключът към тайнственото могъщество: създаването и материализирането във видимия свят на образите, които неговото въображение е създало от космическа (инертна) материя. Адептът не създава нищо ново, той само обработва заобикалящите го материали намира в съприкосновение с него.

Интересното е, че този принцип на окултизма, известен на посветените дълго преди раждането на Христа, се потвърждава днес от научни експерименти. Доктор Н. Г. Котик в своя труд „Еманация на психофизическата енергия” (1907 г.) въз основа на многогодишни и многобройни опити стига до следните изводи.

За по-добро разбиране на принципите на висшата магия и теургията можем да се позовем на заключенията на Елена Блаватска от съчинението й „Isis Devoilee“ („Разбунената Изида”). Магията, като наука, води към познанието на триединствата на природата и човека, с помощта на които все-могъществото на духа и властта над силите на природата може да бъде придобито от същество, намиращо се в тялото. Магията се разглежда като изкуство, съставено от използването на тези знания на практика. Познаването на тези тайни, прилагано с неблаговидни цели, е магия. Докато използвано с цел добро, е истинска магия – или мъдрост.

Разликата между мага и магьосника е, че първият действа съзнателно, знаейки какъв резултат ще се получи, докато вторият нищо не знае.

Медиумът е противоположност на адепта (мага). Медиумът е пасивно оръдие на външно влияние. Докато магът насочва своето могъщество активно – както срещу себе си, така и срещу всички сили, които стоят по-ниско от него.

Крайъгълният камък на магията е дълбокото практическо знание за магнетизма и електричеството. Има старинни тайни средства, като магнитното свойство на някои минерали, които занимаващите се с магия трябва да познават, но които са напълно неизвестни на науката. Растенията също имат удивителни свойства, които обаче също са изгубени за европейската наука.

Накратко, магията е духовна мъдрост, а природата е нейна веществена съюзница. Общото жизнено начало се намира във всички предмети и то е във властта на човешката воля, доведена до съвършенство. Магът може да възбужда движението на природните сили в растенията и животните в свръхестествена степен.

Адептът, или магът може да властва над усещанията на други лица, неадепти, и да променя условията както на физическите, така и на астралните им тела.Той може също да управлява стихийните духове (елементите). Но няма власт над безсмъртния дух на човека- жив или мъртъв, тъй като всички души са искри от божественото същество и не могат да бъдат управлявани от никого.

Главната разлика между теургията и магията се състои в мястото, отредено на действието на волята. В магията ритуалите, мислените образи и думите се използват за обогатяване и усилване на личното его и на неговата воля. В теургията ритуалите, мислените образи и думите се използват за сливане на личното его с волята на Бога.