Какво е предсказанието – шарлатанство или свръх способност?

То представлява вече готова и вероятна програма. И това винаги е било една от причините за критикуването му от страна на войнстващите ортодокси

Те са изисквали обяснения и обосноваване, каквито предсказателят не може да даде. Той казва, че така са се подредили картите или руните, фигурите на кафеената утайка или разположението на небесните тела. Но това едва ли ще се окаже убедително за човек, смятащ себе си за материалист.

Гадателите и предсказателите действително надникват в бъдещето. Но как да се обясни това? Все още се смята, че прогнозата ще е абсолютно правилна само ако се знаят всички условия, които я предшестват. Върху този пример са базирани повечето естествени закони и правила, които имат статистически вероятен характер – като например две по две е четири, а камъкът, хвърлен нагоре, неизбежно пада надолу. Но в обичайния живот невинаги може да се постигне такава ситуация.

Да вземем например метеорологичното време, върху което влияят стотици известни и неизвестни фактори, самите те намиращи се в неустойчиво равновесие. Това обстоятелство може да се сравни с баланса на молив, поставен върху острие, когато е невъзможно да се каже от коя страна ще падне той. А за да се изведе същият този молив от равновесие, са необходими нищожни сили, които имат по-скоро не физически, а сигнален характер. Това положение е наречено от американския изследовател Едуард Нортън Лоренц ефект на пеперудата. Същността му се състои в това, че пеперуда, която пърха с крилца в Съединените щати, може да предизвика силна буря в Индонезия. Тоест, както казва по този въпрос френският математик Анри Поанкаре: „Малките разлики в началните условия раждат огромни различия в крайното явление… Предсказанието става невъзможно”. Но въпреки това има предсказания и често те се оказват доста точни!

Предсказанието по вдъхновение, осъществявано например от футуролози и писатели фантасти, все пак се опира на някаква изходна научна база. Докато пророчествата, правени от многобройната армия астролози, ясновидци и гадатели, практически нямат такава физическа база. Това обаче не означава, че всичко, което те предричат, е изсмукано от пръстите. Напротив, методите и ритуалите, които те използват, са доста консервативни и не търпят нововъведения. В голямата си част те са дело на предшестващите поколения ясновидци и нямат никакво отношение към академичната наука. Въпреки това тези методи демонстрират получаване на информации от бъдещето, което е напълно невъзможно за традиционната наука. Този ефект се осъществява с помощта на проникването на гадателя в тънката или паралелна реалност, за която разграничаването на времеви, пространствени и други градации, така съществени за физическия свят, просто няма значение.

Такъв род прозрение е възможно не само чрез виртуозно владеене на гадаенето на карти или изкуството за съставяне на хороскопи, но и поради особени качества на личността на предсказателя – вродени или придобити чрез опита. Или благодарение на неговата способност да влиза в изменено състояние на съзнанието. За предсказателя тази съществуваща паралелно с нашия свят моногомерна реалност или тънък свят представлява нещо напълно осезаемо.