Защо на християнските гробове едни слагат кръста в краката, а другите до главата

За 2 хиляди години съществуване християнството се превърна във водеща световна религия, която има последователи във всички континенти на нашата планета. Не е удивително, че най-узнаваемият символ на тази религия се отличава с различни размери, форми и употреба. Даже на гробищата християнският кръст се прилага по различен начин. Мнозина смятат, че православните полагат кръста в краката, а лютераните и католиците – до главата. Но това не е така. По-скоро не винаги е така.

Кръстове на гробища

Кръстът в християнството се явява обект, който се почита във всички християнски деноминации (освен мормоните, йеховистите и молокани). Но в първите години при зараждането на християнството той е бил далеч от статута на свещен символ. До този момент вярващите възприемали кръста като насмешка над страданието на Исус, оръдие на неговото убийство.
В еврейската авбука има буква „тав“, която рисували във вида на обикновен кръст. С този знак се отбелязвали робите и животните. Такова отношение на вярващите към кръста може да бъде разбрано.

Вместо кръста рисували други символи, всеки от които обозначавал нещо: гълъб – Светия дух, котва – християнската вяра. Чак пред IV век при византийския изператор Константин кръстът бил признат за свещен знак за християните.

Според християнските традиции традицията погребват покойниците с глава на запад и крака на изток. Именно така е бил погребан Христос. В Новия Завет се говори, че преди края на света Христос ще възкръстне, появявайки се с мълнии от изток. И ще се възкресят покойните, за да се представят пред Божия съд. И ще могат веднага да съзрат Христа.

Кръстът в краката символизира подкрепата и вечния живот. Но ако кръстът при погребението е поставен откъм главата, тогава символизира свещеното знаме, което човек ще понесе след възкръстването. В дадения случай кръстът ще символизира победата над злото.

По този повод от Минската епархия е бил даден демократичен отговор: „Практиката на поставяне на кръста не се явява канонична истина. За това е най-добре да се придържаме към тези традиции, които съществуват в конкретния регион, където човекът живеел.“

Както казват самите църковнослужители, разположението на кръста зависи повече не от църковните догми, а от местните обичаи и религиозните убеждения на роднините на покойника. Затова и кръстът може да се поставя и до главата, и в краката. Макар че първият вариант е по-популярен в католическите страни, а вторият – при православните.

Самите православни свещеници имат разногласия по този повод. Така един от стиховете на книгата „У Бога всички са живи“ казва, че кръстът трябва да се извисява над гроба на християнина. Съгласно този канон, православният кръст трябва да се поставя в краката.

Свещеникът Олег Моленко отговаря на въпроса по следния начин: „Когато мъртвите възкръснат, те трябва са могат да видят кръста като символ на своето спасение. Тези, при които от невежество или по друга причина са оставили кръста до главата, могат да се ударят в него.“

Отец Афанасий (Гумеров) казва: „По православните обичаи покойникът трябва да се погребе с глава на запад, за да види възнесението. И христовият кръст се поставя при краката на покойника, за да види лицето на Спасителя, когато дойде времето.“

Както виждаме, съществуват различни тълкувания за употребата на кръста. Затова всеки може сам да реши: следвайки своите убеждения или придържайки се към тази традиция, която съществува в региона му.