Заобиколени сме от много повече глупаци и идиоти, отколкото предполагаме

Когато двама спорят, единият от тях е глупак, а другият – подлец

Защото единият не знае истината и спори. А другият я знае, но въпреки това спори (стара народна мъдрост)

За да се разбере същността на глупостта, трябва да сме наясно с основните закона на глупостта, формулирани от Карло Чипола – италиански икономист и един от водещите стопански историци на своето поколение.

Най-популярното му произведение е сборникът с есета Allegro ma non troppo („Щастлив, но не твърде много“). Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“. То разглежда противоречивата материя на глупостта.

Глупакът е човек, чийто действия водят до загуби за друг човек или група хора, без при това да носят полза на самия действащ субект

Дори могат да му навредят.

Глупостта хората се дели на 4 групи: балами, умници, бандити и глупаци. Ако предприемете действие, от които самите вие губите, но носите полза другиму, то вие сте балама. Ако постъпката ви носи изгода и на вас, и на другите, вие сте умник. Ако действията ви са полезни за вас, но от тях някой страда, вие сте бандит. И накрая, вие ще сте глупак, ако това, което правите, не носи полза нито на вас, нито на когото и да било другиго.

Наблюдение. Подобна класификация се харесва на хората, докато не анализират житейските си ситуации, и не им харесва дори след повърхностен анализ на действията им. Затова пък реално ускорява адаптацията идеята за ефективно сътрудничество във всякакви взаимоотношения.

Човек винаги подценява броя на идиотите, които го заобикалят

Звучи като мъглява баналност и снобизъм, но животът доказва истинността на този постулат. Както и да оценявате хората, вие постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

• човек, който изглежда умен и рационален, периодично се оказва невероятен идиот;
• глупаците постоянно се появяват на най-неочаквани места в най-неочакваното време, за да разрушат плановете ви.

Наблюдение. ВСЕКИ човек периодично (и то задълго) влиза в режим „глупак”. Но нивото на осъзнатост и развитие на егото му пречи да признае тази проста истина. Доказателство за това е високият процент на разводите спрямо общия брой бракове или огромният процент – 92%, на взаимна конфликтност (тоест процентът на служителите, които редовно или периодично влизат в открити конфликти на работното място).