Зависимо или увлечено по електронните игри е вашето дете?

И така е почти всяка вечер, когато го викате за вечеря. И ви изправя косата, заради едно основателно или неоснователно притеснение

Дали детето ви няма зависимост от електронни игри, която Световната здравна организация официално обяви за психично разстройство?!

За 10-годишната си дъщеря също се тревожите. Тя е на масата, до нея е смартфонът, периодично влиза съобщение, а госпожицата моментално оставя вилицата, за да го прочете и да отговори. Е, поне не играе, може би няма психично разстройство.

Всъщност многото часове с електронните устройства, прекарани в социалните мрежи или в ровене из сайтове, са не по-малко опасни от игрите. Та като ще се тревожите, гледайте и това време, макар да го смятате за по-смислено употребено – детето общува, нещо разглежда, нещо чете. Към тези занимания обаче също може да възникне пристрастяване. Както синът ви е на компютъра до малките часове на нощта, защото играе в международен тим или гледа състезания, така и дъщеря ви може да не е в състояние да се откъсне от група, където приятелите й се надпреварват да по-стват и да лайкват.
Основният въпрос е как да различите нормалното увлечение по употреба на електронни устройства от зависимостта, която СЗО смята за психично разстройство.

Часовете не са достатъчен показател,
защото не може да се каже, че примерно 2,4 или 6 часа на денонощие, прекарани в игри и в социалните мрежи, са много или малко. По-съществено е да наблюдавате за други симптоми. (Не се паникьосвайте, но признаците за психично разстройство се наричат точно така.)

Първият опасен знак е, ако времето, което детето употребява за увлечението си, пречи на базовите му занимания и потребности

Разбира се, че бърза да си научи на две, на три, но вероятно така постъпва и по маса други причини, една от които може би е мързелът. Ако обаче се откаже от тренировките по доскоро любимия си спорт, от школа по език или изкуства, където ходеше с желание, вече прилича на проблем. Щом престане да излиза и да общува на живо с приятели, за остава повече време за игра, има повод за притеснение. При това по-силен, отколкото от дежурното: „Чакай малко, мамо“ преди вечеря и изчезването в стаята веднага след нея, което също е израз, че го влече нещо по-силно от контакта със семейството.

Пренебрегването на потребности е важен признак

Ако жертва съня си, за да виси на компютъра до късна нощ, и забравя да яде, наистина има защо да се тревожите. Един от основните симптоми на зависимост е загуба на представата за времето. Детето се увлича, не усеща глад, жажда, умора, не му се иска да стане да иде дори до тоалетна. Изобщо не забелязва, че прекарва десетки часове в игра или в социалните мрежи. Скоро резултатът е, че апетитът намалява, дори когато иска да спи, го мъчи безсъние, става нервно или апатично.

Още по-тежката фаза на зависимост е, когато се е променило отношението към реалния свят. Нищо от него вече няма значение, той сякаш не съществува, всичко се свежда до виртуалния свят и игровото пространство. Възниква замяна на реапността, при която предпочитанието рязко се пренасочва. Детето не се интересува дори да има пожар или земетресение, щом не са прекъснали интернет връзката. Ето това вече е опасно!