Достижимо ли е истинското щастие?

Но това е в идеалния случай. В обикновения живот рядко мислим за глобалното и почти не забелязваме моментното, локалното щастие

Много по-често то ни изглежда като набор от цели, всяка от които временно засенчва, но не измества другата.

Колко познато: за да си щастлив, ти е достатъчно само да се наспиш добре. А когато се наспиш, за пълното щастие ти липсват само нови обувки. Всичко е чудесно, но работата вече не те радва. Ех, да си намериш нова – това си е истинско щастие! Работата е хубава, но… умората се е натрупала и ти се иска отпуск. А там със сигурност те чака щастието. Ако пък и половинката ти намери време за почивка, тогава щастието ще е пълно…

Но всички ли събития, предизвикващи положителни емоции, могат да бъдат приравнени към щастието?

А ЗАЩО ПЪК НЕ!

Кой е казал, че щастието трябва да е статично. Щастието е ваше и то ще е такова, каквото вие пожелаете. Ако наличието на нови дрешки ви прави щастливи поне за известно време — ура! Защото именно в този момент в света ще има един щастлив човек повече.

Не е драма, че персоналното щастие приема различни форми. Щастие е, когато нямаш повод да се чувстваш нещастен. Освен това щастието е процес или дори работа – над себе си, над обстоялствата.

Но достижимо ли е „истинското щастие“ във висшия смисъл? Мир по целия свят, победа над всички болести, любов до гроба-може би ще ги има, а може би не.

И какво тогава, всички да сме нещастни ли? Може би именно това е случаят, когато врабчето в ръцете е напълно съпоставимо с жерава в небето.