Депресията „отключва“ инстинктът за смърт?

Според Фройд съществува само инстинктът за живот — великият Ерос, либидото

Инстинктът за самосъхранението и любовта. Но в началото на XX в. Сабина Шпилрейн описва инстинкта за смърт, заложен у човека. Отначало Фройд го оспорва, но след това разбира, че дълбоко в подсъзнанието си човек носи програмата на смъртта…

Тя просто съществува, и толкова. И в определен момент -например в старостта, тя стартира. Идва време да си отидем от този свят. Земният цикъл на живота е приключил. И старците започват да говорят спокойно за смъртта, подготвят се за нея, радостта от живота угасва, заменена от тихо смирение. Това е нормално. Или пък т.нар. мортидо -инстинктът за саморазрушение, се включва, ако е изгубен смисълът на живота. Настъпили са събития, като загуба на любим човек или на социално положение, които са обезсмислили съществуването му.

Понякога мортидо може да се включи след силно сътресение, загуба

А друг път човекът сам провокира стартирането на този процес с увлечението си по темата за смъртта, мрачната музика, трагичните стихове. Така например песента на унгарски композитор за безсмислието на живота се превръща в „химн на самоубийците“. Хората слушат тъжната песен и вземат решение да сложат край на живота си. Те и без това се чувстват потиснати, а мрачните акорди просто стартират мортидо…

Признаците на действието на инстинкта за самоунищожение могат да бъдат установени, макар че потърпевшият най-често не ги забелязва. Но той често говори за смъртта и е склонен да си спомня починали без всякакъв повод. Твърде често споменава мъртвите и проявява нездрав интерес към разговори на тази тема. Човекът губи интерес към радостите на живота. Не го привличат вече нещата, които по-рано са го радвали и веселели. Склонен е да философства, но цялата му философия се свежда до размисли от типа: „А може би там е хубаво!“ (става дума за задгробния свят). В речта му присъстват прекалено често темите за смъртта.

Човекът започва да се наранява и да попада в аварии

Увеличават се конфликтите, в които е въвлечен, започва да търпи постоянни загуби и проблеми с работата си. Появява се или странна подвижност, активност, склонност да се мести – не може място да си намери. Или пък другата крайност – лежи или седи по цели дни, с усилие става, за да направи няколко крачки.

Възможно е да започне да злоупотребява с алкохол. Но той не му носи облекчение и веселие. Появяват се отклонения в хранителното поведение: човекът или прекалено много яде, или губи всякакъв интерес към храната. Но всичко това не се проявява явно и не се забелязва веднага.

„Уморих се“, „Всичко ми омръзна“, „Оставете ме на мира“ – тези фрази стават постоянни в репертоара на такъв индивид. В останалото време като че ли всичко се развива по обичайния начин. Но тези тревожни признаци показват, че с голяма вероятност е стартирана програмата мортидо – програмата на самоунищожението. Понякога тя може да бъде „изключена“, друг път не.

Стартирането й винаги е възможно и това са признаците на действие на този инстинкт

Той съществува, така както съществува инстинктът за живот и за любов. Просто все още не е достатъчно изучен…

Източник: www.psychologos.ru

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

консерванти

От кои консерванти трябва да се пазим, когато избираме какви храни да си купим

Приглушената светлина не е полезна за бебето