Проклятията на древните артефакти – мит или действителност?

Особено известно е т.нар. проклятие на фараоните, застигащо всеки, дръзнал да разтревожи покоя на древните владетели на Египет

То се проявява в поредица от нещастни случаи и смърти, стоварила се върху хората, които са влизали в пирамидите и са контактували с древните артефакти.

Сред местното население битуват поверия, че древните гробници се охраняват не само от капани и засади срещу крадци, но и от могъщи заклинания, както и от безплътни стражници. За това предупреждават и текстовете, разшифровани от специалистите.

Пристъпвайки към изучаването на току-що разкритата гробница на Тутанкамон, английските археолози се забавляват със страховете на местните. Много по- вълнуващо е, че гробницата, което е напълно недокосната от мародери. Но когато започват трагичните произшествия, засягащи всеки, който има отношение към отварянето на пирамидите, вече не им е до смях.

Първият пострадал е лорд Карнарвън, спонсор и организатор на експедицията. Той умира само няколко месеца, след като посещава откритата гробница. Според една от версиите лордът умира от заразяване на кръвта след ухапване от комар. Смъртта покосява и други участници в експедицията. При това фаталната съдба преследва всички, които са присъствали при отварянето на гробницата.

Смъртта застига Джордж Гулд – приятел на лорд Карнарвън, който също участва в експедицията и е свидетел на разпечатването на камерата на фараона. След това вече се заговаря открито за проклятието на фараоните. А сред колекционерите и собствениците на древни артефакти настъпва паника.

В същото време, загадъчните смърти продължават. Интересното е, че инциденти се случват не само с преките участниците в отварянето на пирамидата, но и с тези, които имат каквото и
да било отношение към това събитие.

В резултат в продължение на 15 години смъртта застига почти всички археолози, участвали в разкопките. Това още повече укрепва вярата на хората в съществуването на древното проклятие. Скептиците нееднократно се опитват да обяснят тези случаи с инфекции. Но хората загиват по различни причини – от болести и инциденти, за които трудно биха могли да бъдат обвинени древните бактерии.

Има и други случаи, когато вземайки от храмовете скъпоценности, хората обричат себе си и дори потомците си на множество неприятности. Известна е историята на диаманта Хоуп, който френски пътешественик открадва от индийски храм. Според легендата божествата са разгневени от постъпката му и проклинат всеки, който притежава камъка. Можем и да не вярваме в това, но е факт, че всички притежатели на диаманта са загивали. Хоуп е един
от скъпоценните камъни с най-печална слава, тъй като нито един от собствениците му не е избегнал злата съдба.

Неправилно би било да се смята, че проклятия носят само древните артефакти. Нерядко сдобивайки се със старинна вещ, човек получава и множество проблеми – от болести до полтъргайст.

Съществува версия, че всички предмети притежават собствено енергийно поле, в което в течение на времето се натрупва информация, често негативна. Затова последващите собственици на предмета се сблъскват с проявленията на натрупаната информация. Проклятието, наложено върху артефакта, е също информация, която въздейства върху притежателя му.

Проклятията са още една загадка, вълнуваща умовете ни. Официалната наука засега не може да обясни този феномен и го отрича, обяснявайки го с обикновено съвпадение.