Една малко позната фобия: апейрофобия – страх от вечността

Други искат да достигнат „вечните небеса на блаженството“ в задгробния живот или да се преродят в ново тяло, тъй като душата им е безсмъртна

Но има и такива, които се ужасяват от самото понятие за безкрайност независимо дали то се отнася до съществуването във физическо тяло, или в задгробния свят. Толкова ги ужасява, че влияе върху самото качество на живота им.Те страдат от т.нар. апейрофобия.

Това състояние не е особено познато и няма много информация за него. Но страхът пред безкрайността редовно изплува в обичайното битово общуване между хората или в интернет форумите.

Навярно е трудно да се намери човек, който поне веднъж в живота си да не се е ужасявал колко нищожен е индивидът пред безкрайната Вселена.Но след известно време нормалният човек се връща към привичния си начин на живот, където страхът пред безкрайността е нищожен в сравнение със страха да се разболее от рак.

Но хората с реална апейрофобия постоянно изпитват ужас от безкрая и полагат неимоверни усилия да живеят с него. Този страх може да предизвика безсъние, депресия и дори желание за самоубийство. При това им е много трудно да обяснят състоянието си пред други хора, и затова често страдат сами и не споделят проблема си.

За разлика от страха от високо или от паяци, които са лесно обясними и разбираеми, страхът пред безкрайността е много смътен. А страдащите от апейрофобия често са много красноречиви и доста цветисто могат да обяснят защо се ужасяват от вечността и безкрайното съществуване, на което няма никаква възможност да се сложи край.

„Опасявам се, че на даден етап от безкрайното съществуване ще позная, ще видя и ще усетя всичко възможно и ще застина в това състояние, което за мен ще е истинско мъчение – пише Пол на сайта Phobia Fear Release, посветен на различни фобии. -И няма да имам никаква възможност да променя нещо. Ще остана там вечно…”

„Зная, че за повече-то християни идеята за вечен задгробен живот е вдъхновяваща. Но за мен това звучи
като присъда – разказва друг потребител на име Том. – Веднъж си лежах в леглото и размишлявах за вечното съществуване. Стана ми страшно. Когато се опитах да споделя с жена си, тя помисли, че съм се побъркал. Имам хубаво семейство, успешна кариера, но този страх ме
изяжда отвътре…”

Страхът от вечния живот обаче е само едната страна на медала.

Някои хора с апейрофобия нямат никакви проблеми с идеята за вечен живот, но се ужасяват от безкрайността, като цяло.

„Чувствам, че всички се напълно нищожни частички в сравнение с Вселената -пише Джейн Адкинс в профила си във фейсбук. – Когато започвам да мисля какъв безкраен свят съществува извън нашата Слънчева система, мислите ми автоматично спират, за да ме защитят от състояние, подобно на’ паника. Когато разбрах за съществуването на черните дупки, това ми причини кошмари в продължение на няколко дни. Дори мисълта колко огромни са разстоянията между галактиките, за мен е непоносима…”

Подобни разсъждения има с хиляди в интернет. Болните от апейрофобия в различна степен всъщност не са малко. Повечето от хората, сблъскали се с това състояние, започват да търсят информация навсякъде. Но както стана ясно, тя е доста оскъдна. Затова те просто се опитват да се контролират, за да не изгубят ума си.

Лекарите, заинтригувани от това състояние, все още не са в състояние да посочат причината, предизвикваща силна апейрофобия. Най-вероятно тя е свързана с работата на мозъка.

Мартин Винер – доцент в Катедрата по когнитивна и поведенческа невробиология на Университета „Джордж Мейсън“, споделя в интервю, че може би причината се намира в челния отдел на мозъка, който се развива един от последните с израстването на човека. Челните отдели завършват своето развитие на около 15-годишна възраст на човека. След което с голяма скорост започва формиране на нов нервен материал – вторичен стадий на растеж на челните дялове. Това явление е открито през 80-те години на XX в.

„В тийнейджърска възраст настъпва осъзнаване, че човекът пораства и съзрява. Подозирам, че апейрофобията започва да се развива именно тогава и този процес не се отличава особено от тревогите и безпокойствата пред израстването, страха от старостта или страха от смъртта”, смята ученият.