3 космически странности, за които не сте чували

При това без да се брои Плутон. Астрономите са установили в т.нар. Пояс на Койпер някои гравитационни несъответствия

Пояс на Койпер се нарича голямо струпване на астероиди отвъд орбитата на Нептун.

Тези аномалии могат да се обяснят с наличието на голяма планета.

До момента този планетоид се нарича просто „Деветата планета”. Ще е трудно да се получат конкретни доказателства за съществуването й, защото обектите във външните области на Слънчевата система са недостъпни дори с помощта на най-съвременна апаратура. Според предположенията на астрономите тази планета, ако съществува, разбира се, ще представлява леден свят, който приблизително три пъти ще превишава по размери нашата Земя.

Метан на Марс

Макар че наличието на метан е установено на много планети, астрономите все още се вълнуват всеки път, когато открият този химически елемент на някое небесно тяло. Причината за този ентусиазъм е, че метанът е страничен продукт на биологичния живот. (Известно е, че метан се отделя обилно от кравите чрез изпусканите от тях газове.)

Но метан може да се образува също и в резултат на небиологични процеси. Затова наличието му все още не е гаранция за съществуването на живот.

Количеството от този елемент на Марс не е съпоставимо със стойностите, измерени на Земята. Но и малкото открит метан представлява голям интерес. Но, така или иначе, обемите му доста често се менят. Нещо повече, тези промени очевидно зависят от годишните времена.

Специалистите са формулирали няколко теории за причината, породила този феномен. Според една от тях метанът може да се поглъща и отделя от скали на повърхността в зависимост от сезона. Разбира се, много по-интересна е теорията, според която измененията в количеството на метана са свързани с наличието на биологичен живот. (Ако това е така, най-вероятно става дума за бактерии, които живеят под повърхността на планетата.

Ледената светлина на Венера

За първи път забелязана през 1643 г., Пепелната светлина на Венера е феномен, при който се осветява тъмната странна на планетата, което я прави видима за наблюдаващите я с телескоп. За разлика от останалите точки в този списък съществуването на Пепелната светлина е предмет на научни дискусии.

Описват я като наподобяваща на Пепелната светлина на Луната, която възниква, когато слънчевите лъчи, отразени от Земята, осветяват тъмните части на Луната. Но това има смисъл само в случай с такъв спътник като нашата Луна. Тъй като тя е разположена достатъчно близо до голяма планета, светлината от Слънцето може да я достигне, отразявайки се от планетата, около която тя се върти.

Но това обяснение е неприложимо за Венера, защото тя няма голямо орбитално тяло в близост. Специалистите се опитват да заснемат Пепелната светлина, но тя се наблюдава толкова епизодично, че начинанията завършват с провал.

Мнозина се отказват да правят опити да доказват, че това явление съществува. Въпреки това съществуват стотици писмени съобщения за Пепелната светлина – започвайки от астронома от XVII в. Джовани Батиста Ричиоли и завършвайки със съвременни астрономи любители. Това сияние е толкова неуловимо и спорно, че е наречено „Лох Нес на Венера”.