Карнакският мегалитен комплекс – космическа мистерия и древна мъдрост?

Около 3000 карнакски менгира са разположени в алеи, простиращи се на около три километра

В Карнак оставят своите следи келти и древните римляни – върху камъните има изображения на римски богове и келтски символи. Дори съществува легенда, че камъните са врагове на крал Артур, омагьосани от вълшебника Мерлин.

Войните и природните катаклизми съществено променят Карнак, затова днес е трудно да си представим какво е представлявал преди хилядолетия. Карнакските камъни са създадени в епохата на неолита – според археолози камъните са изсечени от местни скали около 4500 г.пр.н.е. Но не е ясно как са доставяни на място и са изправяни – някои от тях тежат тонове.

Спороре в научните среди предизвиква и предназначението на комплекса в Карнак. Повечето археолози са склонни да приемат, че става дума за място за поклонение на езическите богове.

„Мегалитните паметници се смятат за „друидически” или следи от келтска или галска култура. Но мегалитите са издигнати най-малко 2000 години преди идването на келтите и независимо дали ни харесва, или не, долмените са били „жертвени олтари”, на които друидите прерязвали гърлото на жертвите си”, пише френският изследовател Жан Маркал в своята книга „Карнак и загадката на Атлантида”. Авторът е уверен, че Карнак е създаден от атлантите.

Строителите на Карнак притежават сериозни научни познания. Ян Брекилиен пише: „Древните учени са можели точно да определят конфигурацията на телурическите потоци и на грунтовите води, за чието съществуване те не биха могли дори да подозират. Менгирите обикновено се намират на място, където подземният поток се разклонява на два-три ръкава. Долмените също са издигнати над точки на пресичане на земните хоризонти”.

Как хората, живели преди шест хилядолетия, не само са знаели за съществуването на подземните води, но и точно са определяли тяхното течение и дори течението на телуричните потоци?

Според съвременни изследователи карнакските камъни са древна обсерватория. Пез 1970 – 1974 г. шотландският учен Александър Том и синът му Арчи публикуват статия, в която доказват, че карнакските камъни и разположението им еднозначно доказват, че древните не само са познавали астрономията, но и са притежавали обширни познания в тази наука. Това навежда на мисълта за цялостно преразглеждане на историята на човечеството.

С това твърдение са съгласни привържениците на теорията за палеоконтактите. Но те имат своя версия за загадката на Карнак.

Майкъл Кремо – автор на книгата „Забранената археология”, е уверен, че камъните са разположени нарочно по този начин. Те са подредени във вид на триъгълници, които могат да се видят само от голяма височина.

С него е съгласен и гуруто на теорията за палоконтактите Ерих фон Деникен. Според него изучаването на Карнак с помощта на аерофотоснимки помага да се докаже, че оцелелите камъни са подредени във фигури, които съставят знаменития триъгълник на Питагор – правоъгълен триъгълник със страни със съотношение 3:4:5.

Интересен момент: в древна Гърция този правоъгълен триъгълник се нарича египетски. При своите пътешествия гърците наблюдават как египтяните го използват за строителство на знаменитите си архитектурни съоръжения.

Известната си теорема Питагор доказва имен но при посещението си в Египет, където се опитва да разбере принципите на строителство на местните пирамиди. Но ако се съди по камъните на Карнак, теоремата е позната на хората векове преди Питагор.

Карнак е едно от малкото земни съоръжения, които се виждат от Космоса. Възможно е това да са чертежи – знаци за тези, които са летели в небето преди няколко хилядолетия. Привържениците на теорията за палеоконтакта са уверени, че камъните на Карнак са разположени като ориентир за боговете, долетели на нашата планета от дълбините на Космоса.