Машината на времето – мечта или реалност?

Ако се отхвърлят фантастичните идеи, доколко са възможни пътешествията в миналото и бъдещето?

За това разсъждава британският журналист Брайън Клег в книгата си „Как да построим машина на времето: истинската наука за пътешествия във времето“. По отношение на пътуванията в миналото учените са единодушни, пише Клег. Засега това е невъзможно както от техническа, така и от научна гледна точка. А що се отнася до бъдещето – има варианти.

Да вземем например специалната теория на относителността. Ако по време на междузвездно пътешествие се движите с близка до светлинната скорост, имате шанс да се върнете на родната си планета стотици и дори хиляди години след старта. За вас в този момент ще е изминало не чак толкова много време, дори видимо няма да остареете. Друг въпрос е, че да се движите с такива скорости е сложна задача. За целта се изисква суперейергоемко гориво, желателно от антиматерия. Но научно-техническият прогрес не стои на място.

Ако се приложи не специалната, а общата теория на относителността, то гравитацията ще забави скоростта на протичане на времето

Тази грешка се отчита дори програмното осигуряване на системите за спътникова навигация GPS и ГЛОНАСС.

Колкото по-голямо е напрежението на гравитационното поле, толкова по-голяма е степента на забавяне. Ако се окажете в точка от пространството със силна гравитация и се намирате там известно време, то след завръщането си ще установите, че сте в далечното бъдеще.

Ясно е, че създаването на генератори за привличане засега все още е на проектно ниво. Но във Вселената съществуват естествени сгъстявания на гравитацията – например неутронните звезди. Диаметърът на такъв обект е около 20 -30 километра, докато 1 см3 отработена материя в центъра на звездата тежи стотици милиона тона. Ако успеем да влезем в орбита на неутронна звезда, то може би ще ни се удаде от там да се катапултираме направо в бъдещето. Но доколко е безопасно? Защото, изглежда, че всеки обект, който обикаля около неутронна звезда, ще е подложен на деформация и ще бъде разкъсан от приливните сили. Това е все едно космически кораб да бъде изпратен в черна дупка. Така че на теория може и да долетим, на дали ще можем да се върнем обратно.

В същото време, според британеца опасенията са напразни

Още Исаак Нютон заявява, че силата на привличане, която въздейства върху всеки предмет във вътрешността на масивна сферична изотропна обвивка, е равна на нула. Така че никакви гравитационни сили на 1 неутронната звезда, която е куха, няма да ни сплескат или разкъсат на парчета.

Затова пък ще се запази ефектът на забавяне на времето.

За да се обезопасим напълно от „гравитационни разриви“, е достатъчно да разбием гореспоменатата звезда и след това от парчетата й да построим сферична обвивка около космическия кораб. След пристигането на Земята трябва да разглобим обвивката, иначе хронопътешествениците ще загинат. Така че задачата е да се разработи технология, която направи този процес възможен.

Според Клег, ако за строителен материал се използва обвивката от неутронна материя в чист вид, протичането на времето може „да се забави“ пет пъти

Цифрата не впечатлява особено, тъй като на нас ни е интересно какво се случва в наистина далечното бъдеще, а не например след някой и друг месец. Но пребиваването във вътрешността на неутронна звезда едва ли е реално…

Все пак не е изключено с времето да се появят технологии, които да ни позволят да свиваме неутронната материя до още по-големи плътности

Макар че този процес трябва да се извършва много внимателно, тъй като, ако се прекали, колапсът може да превърне цялата конструкция в черна дупка. Какво ще се случи тогава със звездолета и неговия екипаж, е тайна, обвита в мрак. Но е ясно, че няма да е нищо добро.

Вероятността за хронални пътешествия съществува. Макар че това всъщност не са точно пътешествия. Не става дума за технологично устройство, което мигновено ще ни пренесе в друга епоха.

Просто трябва да се използват свойствата на космическите обекти, за да може да се „изчака“ и да „изскочим“ в бъдещето. Идеята е напълно реална, макар и трудно осъществима. Не е изключено след 50 или 100 години да започнат да се провеждат подобни експерименти.