Липсата на самостоятелни навици влошава успеха в училище

В началното училище дъщерята или синът ви може да са били отличници, защото мама и татко са вършели всичко заедно с тях и често вместо тях, но после липсата на самостоятелни навици дава резултат

Затова най-важното, на което трябва да научите детето още в първи клас, е да приема ученето като своя задача. Ако се придържате към тази стратегия, помагате само при трудности и създадете твърд дневен режим, малкият ученик няма да има проблеми дори след като престане да ходи на занималия.

Педагозите твърдят, че ако детето е миналото през предучилищна подготовка и е в среда, адекватна на неговите заложби и способности, в първи клас би трябвало да разбира какво се говори в училище. Макар че е нормално понякога и да се разсейва, да пропуска детайли.

Подозирате ли, че то категорично не се справя и изостава от връстниците, първо се обърнете за помощ към учителката и търсете възможности за допълнителни занимания в училище. Обяснете на детето, че знанията се дават от учителя и че ако нещо не е разбрало, трябва да попита него.

Въпреки че не учите заедно с детето, трябва да сте в течение на всичко, което се случва в училище. Всеки ден разпитвайте какво са им преподавали, как то се е справило със задачите в клас и в занималнята, срещнало ли е трудности, има ли нещо неясно. Настоявайте за подробни отговори.

Обикновено първокласниците нямат домашни за вкъщи – всичко се прави в занималнята. Но за да учите малкия ученик на самостоятелност, възлагайте му вие задачки, които да свърши сам примерно за половин час. Не го контролирайте по време на изпълнението, но преглеждайте резултата. Така едновременно ще създавате навици да работи самостоятелно вкъщи и ще контролирате как усвоява учебния материал. Внимавайте обаче да не претоварвате детето, което е било в училище 8 часа.

За да проверите дали първолачето напредва в четенето и схваща написаното в учебника, може всяка вечер то да ви чете от учебника задачите, над които е работило през деня. Разбира ли ги, не правете нищо повече. Не ги ли разбира, прочетете ги вие и заедно разгадайте какво се иска. После накарайте детето да изпълни задачата. Поставете ограничение колко време ще траят тези съвместни занимания.

Трябва ли да проверявате какво е писало детето в тетрадките си по време на часовете и в занималнята? Много родители го правят и карат синовете и дъщерите си да преписват отново и отново на чисто, да упражняват правописа, да отстраняват грешки.

Не е лошо да учите детето да открива и да поправя грешките си, но е важно да
не се карате и остро да го критикувате. Не се правете на учител, не излизайте от ролята на родител, която е на подкрепа. Ролята на учителя е да контролира, да проявява строгост, да изисква. Ако и майката влезе в нея, при проблеми детето ще се страхува да потърси помощ, защото ще смята, че няма да получи разбиране и даже ще разочарова родителите си, понеже не се справя. По този начин ще пострада и самочувствието, и развитието му.

В създаването на навици най-важната задача на родителите е детето да свикне, че ученето е негово задължение, че трябва да го прави само, внимателно и навреме. Когато има трудности, не е срамно да потърси помощ от учителката, възпитателката или от семейството. А на мама и татко всеки ден да разказва какво учат в училище, за да им демонстрира как става все по-умно и знаещо.