Антрактическият ад на Дъглас Моусън

В началото на XX век австралийският учен Дъглас Моусън организира експедиция в Антарктида

На 14 декември 1912 година, когато Моусън с двамата си колеги Белгрейв Нинис и Ксавие Мериц събират ценни за науката сведения и вече се връщат в базата, се случва нещастие

Нинис пропада в цепнатина и загива. Падайки обаче, той повлича със себе си шейната с припаси и голяма част от кучетата от впряга. А до дома остават 310 мили (почти 500 километра).

За да се доберат до базата, Моусън и Мериц трябва да преминат пеша през безжизнената ледена пустиня, където няма къде да се подслонят да си починат. Храна имат едва за една трета от пътя.

Когато запасите свършват, се налага пътешествениците да изядат кучетата, а това означава да дърпат шейните сами. В края на краищата, Мериц умира от студ и изтощение. А Моусън остава насаме с безкрайния антарктически ужас. Измъчва го конюнктивит и толкова силно измръзване, че кожата му се свлича на парцали, косите му падат на кичури, а стъпалата му кървят и гноясват. Но независимо от всичко изследователят упорито върви напред.

Внезапно стъпва върху незабележима в слоя сняг пукнатина и пропада в цепнатина, като безпомощно увисва над бездната, докато по чудо шейната се заклещва.

Дори и в тази изглеждаща напълно безнадеждна ситуация Моусън не се предава. Той започва внимателно да се изкачва по четириметровото въже, като от време на време спира за почивка, докато не се добера до ръба на цепнатината. Измъквайки се благополучно, той продължава пътя си и най-накрая достига базата…

Там обаче узнава, че корабът „Аврора“, с който трябва да се прибере у дома, е отплувал само преди пет часа! Налага се да чака следващия след цели 10 месеца.