Феноменът на огледалното докосване

Американският лекар Джоел Салинас притежава феномена огледално докосване, наричан в медицината синестезия

Още от малък той възприема чуждите усещания като собствени


„Всъщност това е нарушение в мозъка ми, защото аз чувствам физически това, което чувстват другите. Например, ако се задъхвате от недостиг на въздух, аз също се задъхвам, ако имате панически пристъп, при мен също настъпва паникатака”, разказва Джоел.

Синестезията е неврологически феномен, при който дразненето в една сензорна или когнитивна система води до автоматичен, непроизволен отклик в друга сензорна система.

Феноменът синестезия се проявява още от детството. Доктор Салинас си спомня, че в училище оцветява буквите в различни цветове, а звукът на камбаната му се струва син или жълт. Този подход му помага да се справя по-добре с правописа. Но с математиката му е по-трудно.

„Не възприемах събирането интуитивно. Цифра 2 ми изглеждаше като червен човек, който има деца, а 4 беше дрюжелюбен светлосин младеж. Как в този случай две плюс две е равно на четири?”, недоумява момчето.

Връстниците му го избягват, защото им изглежда странен. Още повече, че малкият Джоел постоянно се опитва да прегърне някого. Докосването до хората му дава усещане за топлина и спокойствие. В резултат той остава сам, а телевизорът заменя приятелите му.

„Когато Пътният бегач (герой от американски мултипликационен филм) изплезваше езика си, усещах, сякаш съм изплезил моя. Когато Уили Койота попадаше под колелата на камион, аз усещах и това”, спомня си Джоел. За него феноменът синестезия превръща гледането на анимационни филми в увлекателно пътешествие.

Като тийнейджър Джоел Салинас разбира, че когато хората оздравяват, им става по-добре. Затова решава да стане лекар. В медицинския колеж се сблъсква с травмите и болката, когато наблюдава как оперират едно момче. Усеща всичко: разреза, направен на корема му, а след това вижда вътрешните органи на момчето и се сгърчва от болка.

„Правеха на пациента сърдечен масаж и аз усещах свиване в гръдния кош, сякаш това беше моето тяло. След около 30 минути той умря и аз почувствах опустошение, след което ми призля. Изпитвах пълна липса на физически усещания. Беше ужасно! Сякаш се намирах в стая с шумно работещ климатик и изведнъж го бяха изключили”, описва усещанията си Салинас след смъртта на пациента.

След този случай той решава да се защити и да не реагира толкова открито. Забелязва, че усещанията са най-ярки, ако е учуден или човекът има физическо сходство с него, приличат си. Правило му става да не гледа пациента в очите, а да се концентрира върху ръкава или яката на дрехата му.

Джоел Салинас работи като невропатолог в болница в Масачузетс и в Харвардския медицински колеж. Способностите му помагат да бъдат спасени много пациенти. През април 2018 година той издава третата си книга за синестезията. Според него феноменът не бива да се смята за психическо разстройство. Тази способност се среща при двама от сто души. Независимо от трудностите, които предизвиква огледалното докосване, Джоел вече не може да си представи живота без тази дарба.

„Не смятам синестезията за благо или проклятие, тъй като тя може да бъде и едното, и другото. Но и не си представям живота без нея, защото тогава аз не бих бил човекът, който съм”, казва лекарят.

Учените смятат, че хората се раждат със способността за огледално докосване. Неотдавнашно изследване показва, че бебетата асоциират различни форми с различни цветове. Но с възрастта мозъкът отстранява ненужните връзки и синестезията изчезва.

Гласувай за публикацията!

171 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Рецепти за най-вкусните домашни десерти с круши

2 в 1 упражнения за заети жени