С какво интровертът се отличава от екстроверта

Мит е, че интровертите не могат да бъдат ръководители и мотиватори

Има мит, че интровертите не могат да бъдат водачи. За да ръководите компания, трябва да сте отворени, общителни, да общувате с хора, да преговаряте …

Затвореният във вътрешния си свят интроверт е малко вероятно да се справи с тези задачи в модерното общество. Нека се опитаме да опровергаем този стереотип.

Сензорният интроверт

1. Първо заблуждение: интровертите странят от лидерството

Интровертите са умислени и тихи, концентрирани и наблюдателни. Те получават повече енергия от самотата, отколкото от пребиваване в компания.

Екстровертите черпят енергията си от взаимодействието с другите, могат да ги ободрят, мотивират. По този начин те изпълняват ролята на организатори, но не и на лидери. Всичко, което се иска от лидери – това е отдаденост на делото, амбициозност и желание да постигнеш нещо, а не само стремеж за взаимодействие в група.

Такива са били Махатма Ганди, американските президенти Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн, предприемачи като Марк Зукърбърг, Уорън Бъфет, такъв е бил и Стив Джобс.
„Ако сте умни, то ще можете да откриете преимуществата на своята интровертност,“ каза Бил Гейтс по време на една от речите си. Думите му са на основа на личен опит.

2. Втора заблуда: Интровертите нямат харизма
Харизмата често се асоциира с обаянието. Обаятелният човек има повече шансове да получи длъжност, повишение, да заеме добро място под слънцето. Просто затова, че той очарова и предразполага всички около себе си.

Обаянието работи в краткосрочна перспектива. А в дългосрочна е важна ефективността на работата. За да я постигнеш, е нужна целеустременост.

Човек, обладаващ воля, знания, жив интерес към делата и трудолюбие, автоматично става харизматичен. В неговите очи гори огън, когато той работи.

Нищо не пречи тези качества да обладава човек, който се счита за интуитивен интроверт.

3. Трето заблуждение: Интровертите комуникират зле.
„Аз губя много време за това как правилно да подредя думите, как да кажа или направя нещо,“ разказва Джон Шъруин, пиар на фармацевтична компания. „Много рядко изказвам необмислена мисъл.“


И в това е работата. За интровертите не е важно количеството, а качеството на общуване. Те изграждат здрави лични и професионални отношения с необходимите и интересни за тях хора, вместо да колекционират нови и нови контакти. От това следва, че мъжът-интроверт без проблем може да стане ръководител.


4. Четвъртото заблуждение: Интровертите не обичат сътрудничеството.
Интровертите обичат да работят сами, но това не значи, че работата им не може да бъде направлявана за общи цели.

Екстровертите ефективно управляват пасивни и изпълнителни команди, при които сътрудниците автоматично изпълняват задачите.

Интровертите намират добре общ език с активните сътрудници, те са по-отзивчиви към предложения, могат внимателно за изслушват работниците. Благодарение на това всеки сътрудник чувства своето значение и получава мотивация да се старае още повече.
Такса че, за да постигнеш високи цели, не е задължително да бъдеш екстроверт. Но задължително – трябва да се стремиш към целите си.

И още по важно – да останеш себе си, да не променяш своя характер заради измислени стандарти. Защото именно характерът води към успеха.

Так Просто

Гласувай за публикацията!

226 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

микроби

6 места във вашия дом, където микробите обичат да се крият

Слънчевите бани – за и против