Какво НЕ знаем за Луната?

Защо има толкова много доказателства, които хвърлят предизвикателство към установените факти?

Действително ли осъзнаваме истината за заобикалящия ни свят?


През 1962 г. Гордън Макдоналд – учен от НАСА, пубикува статия, в която твърди, че Луната е куха. Шон Соломон от Масачузетския технологичен институт потвърждава това заявление, базирайки се на знанията за гравитационното поле на Луната.

КАКВО Е ЛУНАТА

Може би най-странната аномалия са множеството признаци, показващи, че Луната е куха. Изследванията на лунните скали свидетелстват, че в обвивката й се наблюдават множество празноти, по което се отличава от мантията на Земята. Бледоликата има или много малко ядро, или въобще липсва такова. Изследването от 1962 г. показва, че вътрешността й е с по-ниска.

Според Шон Соломон „експериментите с лунния орбитален апарат значително обогатиха знанията ни за гравитационното поле на Луната, показвайки плашещата възможност тя да е напълно куха”. Най-поразителното доказателство за това се появява на 20 ноември 1969 г. Екипажът на „Аполо 12” се връща в командния кораб и изпраща лунния модул (LM). Той се врязва в повърхността, предизвиквайки изкуствено лунотресение. LM се удря на около 40 мили от мястото на кацане на „Аполо 12”, където свръхчувствителното сеизмично оборудване отчита, че… Луната звъни като камбана повече от час.

Франк Прес от Масачузетския технологичен институт заявява: „Никой от нас не е виждал нищо подобно на Земята. Това, че този лек сблъсък породи сигнал, продължил 30 минути, е напълно необяснимо”.

КАК ЛУНАТА СЕ ОКАЗВА НА МЯСТОТО СИ

Общоприетата теория е, че Луната може би е възникнала на друго място и в даден момент влиза в орбитата на нашата планета. Говори се още, че би могло да се е формирала от отломките на космически обект, врязал се в Земята. Друга теория твърди, че нашата планета е прихванала земния спътник, докато Луната е блуждаела из Слънчевата система…

КАКВО ЗНАЯТ ШУМЕРИТЕ

В края на 60-те години на XX в. старши научният сътрудник в Института по планетология Уилям Кенет Харман заявява, че Луната е резултат от сблъсъка на Земята с друго тяло – най-малко с размерите на Марс. Това става известно като Теорията на Големия удар и корелира с историите, разказани в древни шумерски плочки.

Според някои интерпретации, в частност от Захария Ситчин, преди повече от 4 млрд. години големият воден свят, наречен Тиамат, се намира в орбита между Марс и Юпитер. Нибиру – планета, която посещава Слънчевата система веднъж на 3600 години, причинява разцепването на Тиамат под силата на гравитационното напрежение. Тиамат е разполовен, когато в него се врязва една от луните на Нибиру, откъснала и голяма част от Марс.

Неотдавна учените потвърдиха, че Марс е бил воден свят като Земята. Съществуват и множество доказателства за древен живот на Марс до момента, когато настъпва драматично изменение на климата. Учените предполагат, че то е било резултат от силен сблъсък, а голяма част от Тиамат става планетата Земя.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЛУНАТА

Все пак нещо би трябвало да е поставило Луната на нашата или близо до нашата орбита. Необходимо е било да й се придаде определена скорост спрямо теглото й, да й се зададе определено разстояние до Земята, за да се задържи тя на орбита. Това рядко се отбелязва при разглеждане на произхода на Луната.

Главното е, че е малко вероятно някой обект просто да се натъкне на правилната комбинация от фактори, необходими за установяване на орбита. „Нещо” би трябвало да постави Луната точно на тази височина, курс и с точно тази скорост. Въпросът е какво.

Трудно е да се повярва, че точната и постоянна лунна орбита се дължи на просто съвпадение. Съвпадение е също, че Луната се намира на правилно отстояние от Земята, за да може напълно да закрива Слънцето по време на затъмнения!

Докато диаметърът на Бледоликата е само 3474 км срещу гигантските 1 391 016 км на Слънцето. Въпреки това, когато се движи между Слънцето и Земята, тя се намира в правилната позиция, за да блокира всичко, освен пламтящата слънчева корона.

Няма никаква астрономическа причина защо Луната и Слънцето да се вписват толкова добре. Това е най-невероятното съвпадение. И единствено Земята сред всички планети е благословена.

С тези и подобни доказателства, които постоянно изплуват, показвайки извънземното присъствие на Луната, теорията за космическия кораб е най-вероятната. Тя примирява противоречията, породени от произхода и удивителната лунна орбита. Но това не се обсъжда от официалната наука.

Кръговата логика на традиционната наука относно произхода на Луната работи приблизително по следния начин. Знаем, че извънземни не съществуват, че Луната съществува и се споменава през хилядолетията човешка история. Ние, хората, не сме я създавали и не сме я разполагали на орбита около Земята. Следователно са го направили извънземните.

Гласувай за публикацията!

257 гласа
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Лечебната сила на вълшебното алое

мария шарапова

5 тайни за красотата и успеха на Мария Шарапова